Банда

Иля Велчев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечествен фронт
Град на издаване:: София
Година:: 1990 г.
Език:: Български
Страници:: 256
Корици:: Меки
Художник:: Мария Табакова
Категория:: Българска проза
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 10

Романът излиза в преломната за България 1990 година. Заглавието е част от богатото творчество на Иля Велчев (син на червения партиен функционер Борис Велчев), който е автор и на емблематичния текст за песента "Ако си дал" на Емил Димитров. *** Иля Борисов Велчев е български поет, писател, сценарист и кинорежисьор. Той е автор на 30 книги с поезия и проза, на текстовете на над 50 песни, режисьор на 9 игрални филма и сценарист на 5 от тях, режисьор и сценарист на 3 експериментални телевизионни театрални постановки (Златен фонд на БНТ). Негови творби са преведени в Италия, Полша, Русия, Чехия, Турция, Унгария, Сирия, Ирак, Куба, Румъния, Сърбия, Германия и др. Роден е на 26 февруари 1947 г. в София. По линия на баща си, Борис Велчев, произхожда от древен род от Арбанаси. Генеологично изследване го свързва с Никола Лупу, ктитор на Зографския манастир в Атон, синът му Василий Лупу е княз на Молдова и основател на литературната академия Василиана. През 1967 година излиза първата книга на Иля Велчев, "Импресии" (издателство Народна култура). През 1973 година дебютният му филм "Мандолината" му донася Наградата на критиката на Първия международен кинофестивал в Багдад. Селектиран е за участие във фестивалите в Манхайм и Монтрьо. Критиката го определя за един от седемте ретроспективни филма на българското кино. През 1974 година написва първата си песен "Майчице свята", музика Митко Щерев, наградена на Златния Орфей. Завършва режисура на игралния и телевизионния филм във Висшия държавен институт по кинематография в Москва с диплом за отличие. Филмите му "Мандолината", "Дубльорът" и "Сладко и горчиво" са отбелязани в Енциклопедията на българското кино като филми с принос към националното киноизкуство. Всичките му филми имат голяма публика и са продадени в чужбина. "Сладко и горчиво" има над 1 300 000 зрители само в България. Негови филми имат пет награди на Националния филмов фестивал "Златната роза", две лауреатства, селекции и награди на международните кинофоруми в Берлин, Москва, Хавана, Петербург, Талин, Краков и др. С негови филми са откривани три национални прегледа на младото кино и седмици на българското кино в чужбина. Сценарист и режисьор е на първия български игрален експериментален видеофилм "Последната възможност". Той прокарва път за нов ефективен икономически подход при производството на филми и нова филмова естетика. Филмът е отличен с Голямата награда на зрителите "Кристална роза" на 23-тия международен кинофестивал в Прага през 1986 г. Режисьор е на първия ко-продукционен филмов сериал с европейска телевизия, италианската РАИ-1, "Завръщане от Рим" - 1977 г. Той носи смели идеи в българското киноизкуство за свободата на личния избор. Филмът е продаден в много страни, включително в САЩ и Русия. Забранен от тогавашната власт заради "Нарушаване на културната политика на партията, опит за налагане на друга културна политика и пропагандиране на западен начин на живот". Уволнен е от Българската кинематография и с години му се забранява да снима кино и да публикува книгите си. След случая със "Завръщане от Рим" е обявен от радио Свободна Европа за дисидент. Предложенията на западно германската филмова къща "Зенит филм" с клон в Холивуд, да снима в чужбина са стопирани от министерство на културата през 80-те години. Стопирани са и предложенията към него и на други западни кино-продуценти. Филмите му "От другата страна на огледалото" и "Ако те има" са цензурирани и изрязвани в негатив. "От другата страна на огледалото" е селектиран за Берлинския кинофестивал, но не е изпратен. Завършването на филма съвпада със забраната на "Завръщане от Рим". През 1983 г. "Ако те има" е посочен от публиката за най-добър филм, сценарий и режисура на годишната анкета на Българската кинематография. Анкета на Съюза на писателите през 1982 г. посочва книгата му "Тайни стихотворения" за една от петте най-търсени книги. Поетичната книга "Любовта на въжето към птицата", след десет години задържане в издателство Народна младеж, е претопена в началото на 1989 г., няколко дни след излизането ѝ. Романът "Филмът на живота" през 1987 г. е обвинен на заседание на Политбюро в "Опит за дискредитиране на Политбюро и дисидентски призиви". Негови книги са номинирани за книги на годината. Читатели и критика определят поезията му като част от съкровищницата на българската лирика, повечето от книгите му, като новаторски в съвременната българска литература. Книгите му имат многохилядни тиражи. През 1990 г. романът "Банда" събира сто и единадесет хиляден тираж и получава наградата на "Българска книга" за най-търсен автор. Има стотици публикации в специализирания и периодичния печат. Песни по негови стихове имат международни и български награди. Четири от тях са в десетте златни български песни, според класацията на БНР - "Ако си дал", "Осъдени души", "Стари мой приятелю" и "Блус за двама". След написването на песента "Ако си дал" през 1978 г., символ на неговата позиция и като творец, и като гражданин, е извикан на предупредителен разпит в Държавна сигурност, заради "Стихове и поведение, критични към Генералния секретар на партията". Песента за дълго е забранена за излъчване по телевизията и радиото. През 2015 година след гласуване "Ако си дал" е обявена за най-великата българска песен. През 2020 година по решение на АБРО, всички радиостанции в България излъчват песената на всеки час, в подкрепа за медиците, борещи се с пандемията Ковид 19. "Ако си дал" е оповестена като "Моралния химн на България". П Р И З Н А Н И Е И Н А Г Р А Д И През 2012 г. му е присъдено най-високото държавно отличие за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата - орден "Св. св. Кирил и Методий" - I степен, което отказва да приеме. Носител на Наградата на Съюза на българските филмови дейци за Принос към българското филмово изкуство. Носител на Наградата за духовност "Ако си дал" присъдена му от най-голямата обществена организация в България - Конфедерацията на независимите синдикати. През 2022 г. му е присъдена Наградата "Златен век - огърлие". През 2025 г. е удостоен с наградата "Златно перо".

Ключови думи: Иля Велчев, Банда, роман, криминална литература, българска проза