Борба със сатаната

Стефан Жеромски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Забележки по хартиената обложка.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1964 г.
Език:: Български
Страници:: 775
Корици:: Твърди
Преводач:: от полски Димитър Икономов
Художник:: Александър Поплилов
Поредици и библиотеки:: Избрани романи № 10
Категория:: Чужда проза
Тегло (гр.):: 870
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 39

"Борба със сатаната" (на полски: Walka z szatanem) е мащабна трилогия от бележития полски писател Стефан Жеромски, издадена у нас през 1964 г. от издателство "Народна култура" (в превод на Димитър Икономов). Творбата проследява сложните обществено-политически и морални борби в Европа и Полша през първите десетилетия на XX век, разделена на три обособени части: • "Навар" (Nawarczycy) - Първата част рисува живота на полската бохема и емиграция в европейските курорти, където героите се сблъскват с упадъка на старите ценности. • "Извършеното зло" (Międzymorze) - Фокусира се върху геополитическите сътресения и идеологическите сблъсъци между Изтока и Запада. • "Чародейката" (Charodziejka) - Финалната част, в която личните съдби се преплитат с грандиозните исторически промени след Първата световна война. *** Стефан Жеро̀мски, (на полски: Stefan Żeromski) е полски писател романист, новелист, драматург и публицист. Смятан за най-значимия полски прозаик от края на XIX и началото на XX век. Инициатор за създаването и пръв председател на Съюза на полските писатели, основател на полския ПЕН клуб (1924). Четирикратно номиниран за нобелова награда за литература (1921, 1922, 1923, 1924). Един от най-великите писатели в полската история. Известен е и под псевдонимите Маурици Зих, Юзеф Катерля и Стефан Иксмореж. Заради обществената си ангажираност е наричан "съвестта на полската литература" или "съвестта на народа". Той е роден на 14 октомври 1864 г. в село Стравчин, северозападно от град Келце, в обеднялото шляхтишко семейство на Юзефа (с моминско име Катерля) и Винценти Жеромски. Кръстен е на 1 ноември същата година в стравчинската църква "Успение Богородично" от отец Михал Томашевски, в присъствието на Валенти Панчик и Ян Заенцки. Има четири сестри - Винцентина, Александра, Вацлава и Болеслава. Баща му работи като арендатор в различни земеделски стопанства (на полски: Folwark). Писателят израства в село Чекоти, разположено в Швентокшиските планини, североизточно от Келце. Губи рано родителите си, след като първо майка му (1879), а четири години по-късни и баща му умират. Младежките години на Жеромски са съпътствани от бедност и борба с туберкулозата, борба която той води през целия си живот. Получава начално образование в село Псари, западно от Келце, след което през 1874 г. постъпва в Келецката мъжка гимназия където негов учител е Антони Густав Бем. От този период са първите му литературни опити - стихове, драми, преводи на руска литература. Дебютира през 1882 г. в 27 брой на "Тигодник Мюд и Повешчи" (на полски "Tygodnik Mód i Powieści") с превод на стихотворение на Лермонтов и в "Пшиячел джечи" (Przyjaciel Dzieci) със стихотворението "Песента на земеделеца" (Piosenka rolnika). Финансовите затруднения и разболяването от туберкулоза стават причина през 1886 г. да завърши образованието си без да получи матура. През същата година става студент във Ветеринарния институт във Варшава (университет, който не изисква матура). Там се сблъсква със социалистическото движение и се включва в тайна акция за ограмотяване на земеделците и работниците. През 1889 г. е принуден да изостави следването си поради финансови причини и да започне да работи като гувернант. През 1889 г. негови творби започват да излизат на страниците на "Тигодник повшехни" (Tygodnik Powszechni), ""Глас" (Głos), "Нова реформа" (Nowa Reforma). През 1892 г. пребивава за кратко в Цюрих, Виена, Прага и Краков. През есента на същата година се жени за Октавиа Радживилович, с която се запознава докато е гувернант в Наленчов, след което заминава заедно със съпругата си и нейната дъщеричка от първия брак за Швейцария, където става заместник-библиотекар в Полския национален музей в Раперсвил. Там написва "Сизифов труд". В Швейцария се среща и с Габриел Нарутович и Едвард Абрамовски. През 1895 г. 1898 г. излизат сборници с разкази на Жеромски. В края на XIX и началото на XX век заминава за Келце с намерението да се установи там и да се заеме с развиване на културна дейност. Може би именно под негово влияние Леон Ригер създава седмичника "Еха Келецкие" ("Echa Kieleckie"), в който са препубликувани "Горско ехо" и Отмъщението е мое" на Жеромски. След завръщането си в Полша през 1897 г. работи като помощник-библиотекар в Библиотеката на Замойски във Варшава. По това време е издаден "Сизифов труд". През 1899 г. се ражда синът му Адам. В същата година е издаден романът "Бездомни хора". През 1904 г. излиза романът му "Пепелища", чийто издателски успех позволява на Жеромски да напусне работата си като библиотекар и заедно със семейството си да се премести да живее за почти цяла година в Закопане, където изцяло се посвещава на писането. От момента, в който избухва революцията през 1905 г. в Кралство Полша Жеромски се включва в дейността на демократически и социалистически организации, като особено близка му става Полската социалистическа партия. На революционното движение през 1905 - 1907 г. посвещава няколко свои произведения, между които разказите: "Сън за шпагата" (Sen o szpadzie), "Голият паваж" (Nagi bruk) и "Ноктюрно" (Nokturn), както и драмата "Роза" (Róża). Жеромски става инициатор за създаването на Народен университет, води образователни курсове за учениците от земеделското училище, а в дома си създава сиропиталище и тайно училище. От него е вдъхновено и създаването на работническа театрална трупа в Наленчов, ръководена от скулптура и публицист Юзеф Гардецки. Трупата представя на сцена забранената по онова време пиеса - III част на "Задушница". Сред зрителите е и Болеслав Прус. През 1909 г. заминава със семейството си за Париж, където живее в продължение на три години. През 1910 г. се подписва под отвореното писмо с искане тялото на Юлиуш Словацки да бъде погребано на Вавел. След завръщането си в Полша се установява в Закопане. През 1913 г. създава ново семейство с художничката Анна Завадзка, с която се запознава през 1908 г. Плод на тази връзка е дъщеря му Моника. След избухването на Първата световна война Жеромски се записва в Полските легиони, но по стечение на обстоятелствата никога не участва в битка. Завръща се в Закопане, където заедно с Ян Каспрович и Медард Козловски създава Национална организация. Включва се в дейността на Върховния комитет на Закопане. Бил е президент на Закопянска Жечпосполита. На 31 юли 1918 г. деветнайсетгодишният му син Адам умира от туберкулоза. Жеромски му посвещава публицистичен текст с обществено-политическа тематика, озаглавен "Начало на трудовия свят" (Początek świata pracy). По време на полско-съветската война през 1920 г. сътрудничи на ръководения от подполковник Мариан Денстел-Домброва Отдел по пропаганда на Доброволческата армия. На 22 октомври 1920 г. става член на Гражданския изпълнителен комитет за защита на държавата. В независима Полша Жеромски живее във Варшава, където взема активно участие в литературния живот. Той е един от делегатите на Конгреса на Съюза на полските писатели, проведен на 4 февруари 1922 г. във Варшава. Инициатор е на проекта Академията за литература "Пазители на полската книжнина", а през 1925 г. става основател и първи председател на полския ПЕН клуб. През двайсетте години се заселва в Констанчин-Йежорна край Варшава, а през 1924 г. президентът Станислав Войчеховски му дава тристайно жилище на втория етаж на Кралския замък във Варшава. През 1922 г. излиза романът "Вятър от морето", за който писателят получава Държавната литературна награда, а през 1924 г. е издаден романът "Предпролет". Умира на 20 ноември 1925 г.

Ключови думи: Стефан Жеромски, Борба със сатаната, роман, чужда проза