Максим Горки (на руски: Максим Горький) (28.(16. н. с.) 03.1868, Нижни Новгород - 18.06.1936, Горки, край Москва), литературен псевдоним на Алексей Максимович Пешков (1868 - 1936), е руски и съветски писател, поет, прозаик, драматург, журналист и общественик, публицист.
Баща му е дърводелец и умира от холера, когато Алексей е на 4 години. Горки живее при дядо си, където става свидетел на груби човешки отношения, на скъперничество и разправии. Единственият радостен лъч в детството му внася неговата баба Акулина Ивановна. Тя му разказвала приказки и му пеела народни песни. Когато е на 6 години, дядо му започва да го учи да чете и пише, после постъпва в първоначално училище, но по това време дядо му се разорява и невръстният Алексей е принуден сам да си изкарва хляба. Работи в магазин за обувки, служи при чертожник, попада в ателие за икони, работи като статист в театър и хамалин на пристанището. Още от малък се научава да се вглежда в живота, в хората, да анализира и обобщава явленията. Поглъща жадно всяка книга, която му попадне.
През 1884 заминава за Казан, с желанието да се учи в Казанския университет, но вместо това попада в свърталищата за босяци. Там започва и неговото идейно оформяне. В кръга на революционни другари, той чете "Манифест на комунистическата партия" и "Капитала" на Маркс. Често се чувства самотен и отчаян и през 1887 Алексей Пешков прави опит за самоубийство. След това напуска Казан и предприема голямо странстване из Русия, по време на което написва първата си творба - поемата "Песен на стария дъб".
В края на 1891 Пешков е в Тифлис, където влиза в среда на революционно настроени интелигенти, работници и интернирани революционери-марксисти. Появява се и първият разказ на Максим Горки "Макар Чудра". През 1898 са публикувани два тома "Очерци и разкази". Това издание има голям успех и бързо печели широко признание. Толстой и Чехов дават висока оценка на постиженията му, а Ленин го нарича "европейски знаменит писател".
Най-голямото постижение на Горки е, че той успява да отрази мощното движение на революционната борба в народните недра, да предскаже народната победа. Чрез романтичната символика на картините и образите той постига вътрешна динамичност на повествованието, забележителна персонификация на природата. Романът "Майка", написан през 1906, е едно от най-хубавите произведения в дореволюционното творчество на Горки, едно от класическите произведения в руската и световната литература. Той е вдъхновен от истинска случка и включва впечатленията на Горки от тежкия живот на сормовските работници, от тяхната революционна борба. Това е роман за работническата класа в Русия, за нейния героичен път, за високия ѝ идеал. Писателят внушава, че бъдещето принадлежи на революционните сили. В романа си Горки за пръв път прилага обоснования от Ленин принцип на комунистическата партия.
С романа си "Майка", Горки става основоположник на социалистическия реализъм в руската литература. Създава легендарно-героични и романтични образи - "Старицата Изергил", "Песен за сокола", "Песен за буревестника". Автор на романите "Тома Гордеев", "Майка", драмата "На дъното". На неговото перо принадлежат литературните статии и портрети за Пушкин, Лев Толстой, Сергей Есенин, Тарас Шевченко. Помага на Алексей Толстой, Михаил Пришвин и Владимир Маяковски да се утвърдят.
Той си кореспондира с професора Т. Г. Масарик, който го посещава на остров Капри през 1912. По време на революцията през 1917 г. се срещат в Санкт-Петербург.
През 1930-те години той създава пиесите "Егор Буличов и другите", "Васа Железнова". Започва да публикува романа-епопея "Животът на Клим Самгин". Създава и редактира много списания и литературни поредици. Организира издателство "Световна литература".
Критическият му поглед върху съветската действителност постоянно дразни болшевиките и самият Ленин оказва върху Горки огромен натиск да напусне страната. Горки най-после приема и заминава за Германия, където след революционния хаос вече има огромна руска общност от 600 000. Той живее в Германия две години и половина и след това по здравословни причини заминава за Италия, откъдето следи активно развитията в Русия.
И ето тук става нещо, което поставя живота му на съвсем други везни: в 1928 Сталин прави опит да привлече Горки обратно в Русия. За повод той използва 60-годишнината на писателя.
Горки приема и се връща в Съветския съюз. Неговото пристигане в Русия е съпроводено от екстравагантни празненства. От този момент неговият живот става съвсем различен. Той се оказва в среда на висши болшевики.
Горки умира през 1936 г. след силна простуда и заболяване. При аутопсията се изяснява, че белите му дробове са били "в ужасяващо състояние".
Ключови думи: Максим Горький, Рассказы, руска класическа литература, разкази, повести, пиеси, статии, спомени
