-
Издателство:
-
Народна култура, Прогресс
-
Град на издаване:
-
Москва, София
-
Година:
-
1980 г.
-
Език:
-
Български
-
Страници:
-
606
-
Корици:
-
Твърди
-
Преводач:
-
от руски Феодор Неманов, Лиляна Герова, Лиляна Ацева, Лиляна Минкова
-
Художник:
-
Орест Верейски
-
Поредици и библиотеки:
-
Руска и съветска класика
-
Формат:
-
84/108/32
-
Ширина (мм):
-
130
-
Височина (мм):
-
205
-
Дебелина (мм):
-
36
"Избрано" от Иван Бунин (изд. "Народна култура", 1980 г.) е класически сборник, включващ ключови творби на първия руски писател, удостоен с Нобелова награда за литература. Книгата съдържа автобиографичния роман "Животът на Арсениев", повестта "Суходол" и емблематични разкази като "Антоновски ябълки".
***
Иван Алексеевич Бунин, руски писател-реалист и преводач, е роден на 22 (10).10.1870 г. в гр. Воронеж в обедняло дворянско семейство, известно с литературните си интереси. Първите 3 години от живота си прекарва във Воронеж, после - в имението на своите родители Бутирки, с. Озьорки край Елец (Орловска, сега Липецка област). В дома му на особена почит са Пушкин, Лермонтов, Жуковски. Учи в гимназия в Елец (1881-1885), но не я завършва и продължава самообразованието си у дома. Пише стихове от 17 г., дебютира със стихотворението «На гроба на Надсон» през 1887 г. в столичния седмичник «Родина». През 1889 г. надвисналата бедност го принуждава да започне работа като коректор, статистик, библиотекар, сътрудник на хонорар в «Орловский вестник», «Киевлянин», «Полтавские губернские ведомости». През 1893 г. в «Русское богатство» публикува първия си разказ «Селски ескиз». През 1895 г. пристига в Петербург. Поддържа контакти с Чехов, Горки, Толстой, Куприн. В стихосбирките си «Стихотворения» (Орел, 1891), «Под открито небе» (1898), «Листопад» (1901; награда «Пушкин») продължава класическите традиции. Впоследствие минава към прозата: «Антоновски ябълки» (1900), «Село» (1910), «Суходол» (1911), «Братя» (1914). Преводи: «Песен на Хаяуата» на Лонгфелоу (публикувана 1896, Пушкинова награда, 1903), Байрон, Тенисън, Мюсе. Жени се два пъти - първият, през 1899 г. за Анна Николаевна Цакни (Какни) - дъщеря на гръцки революционер (бракът е краткотраен), и вторият, през 1906 г. - за Вера Николаевна Муромцева, племенница на С. А. Муромцев, пръв председател на Първата Държавна Дума. През 1905 г. се заселва в Москва. През 1909 г. е избран за почетен академик, ставайки най-младия академик в Руската академия на науките. През 1909-1910 г. се появяват разкази като «Захар Воробьов», «Опинци», «Божие дърво», «Далечното», «Бурени», «Хубав живот», «Увиснали уши», «Сънищата на Чанг», а през 1915 г. - «Господинът от Сан Франциско». Емигрира през 1919 г. във Франция, където се установява в гр. Грас. В емиграция развива активна обществено-политическа дейност: чете лекции, сътрудничи с руски политически партии и организации (консервативни и националистически), често печата публицистични статии, издава «Проклетите дни» (1918, публикувана 1925). В емиграция създава и «Любовта на Митя» (1924), «Слънчев удар» (1925), «Делото на корнета Елагин» (1925), автобиографичния роман «Животът на Арсениев» (1927-1929, 1933). Получава Нобеловата награда за литература през 1933. Втората световна война прекарва в Грас, отхвърляйки нацизма. Сборника с разкази «Тъмни алеи» излиза през 1943 г. в Ню Йорк и през 1946 г. в Париж. Издава «Спомени» (1950). В края на живота си обмисля възможността да се върне в СССР. Умира в бедност - инфарктът го покосява на 8.11. 1953 г. в Париж на 83-годишна възраст. Погребан е в руското гробище Сент Женевиев де Буа. Посмъртно е публикувана незавършената му книга «За Чехов» (1955). В СССР произведенията му се публикуват от 1954 г.
Ключови думи: Иван Бунин, Избрано, сборник, руска класическа литература, роман, руска литература, разкази, повести, пиеси, статии, поеми, проза
