Безсъници

Стефан Попов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: В задната си част книгата е била зацапана от кафе, поради което последните 40-50 страници са леко вълнообразни, това по никакъв начин не пречи на четенето ѝ. Практически без други забележки.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Летописи
Град на издаване:: София
Година:: 1992 г.
Език:: Български
Страници:: 417
Корици:: Меки
Художник:: Кънчо Кънев
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Формат:: 32/84/108
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 22

Стефан Попов е роден на 24 януари 1906 г. Умира на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен. Той беше единственият наш мислител, който имаше какво да каже на света като гражданин на света. Но съзнателно предпочете да го каже като българин, най-вече за българи, дори тогава, когато говореше на немски. Попов отмерва българската история със световен аршин: единственият ѝ стремеж да се вгради в наднародностни духовни общности. България набира сили да се изтръгне из клещите на Отоманската империя, защото остава глуха за светогледа на исляма. Тя се стреми да се приобщи към Запада не защото е принудена от преходни политически насилия, а защото се е приобщила към западния мироглед дори тогава, когато е стигнала до него чрез отгласите му в Русия. Българският народ е балкански, но българската нация е европейска. Да бъдеш европеец значи да се отърсиш от безогледното и безизходното патриотарство, да нямаш друг Бог, освен зачитането на правата на човека в живата разнородна тъкан на нацията, да провъзгласиш търпимостта за върховно постижение на човека и на човечеството. Това е заветът, който ни оставя единственият български философ на историята, покойният, достойният Стефан Попов. Петър Увалиев