В канун Отечественной войны советский разведчик Александр Белов пересекает не только географическую границу между двумя странами, но и тот незримый рубеж, который отделял мир социализма от фашистской Третьей империи. Советский человек должен был стать немцем Иоганном Вайсом. И не простым немцем. По долгу службы Белову пришлось принять облик врага своей родины, и образ жизни его и образ его мыслей внешне ничем уже не должны были отличаться от образа жизни и от морали мелких и крупных хищников гитлеровского рейха. Это было тяжким испытанием для Александра Белова, но с испытанием этим он сумел справиться, и в своем продвижении к источникам информации, имеющим важное значение для его родины, Вайс-Белов сумел пройти через все слои нацистского общества.
"Щит и меч" - своеобразное произведение. Это и социальный роман и роман психологический, построенный на остром сюжете, на глубоко драматичных коллизиях, которые определяются острейшими противоречиями двух антагонистических миров.
***
Вадим Михайлович Кожевников (9 (22) април 1909, Тогур, Томска област - 22 октомври 1984 г. Москва) - съветски писател и журналист, военен кореспондент. Лауреат на Държавната награда на СССР (1971). Герой на социалистическия труд (1974). Член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) от 1943 г.
Родене е на 9 (22) април 1909 г. в село Тогур, Наримски край, Томска губерния, в семейство на изгнани социалдемократи. От 1910 до 1925 г. живее с родителите си в Томск.
През 1925 г. се премества в Москва. Учи в Московския държавен университет, в катедрата по литература на факултета по етнология, който завършва през 1933 г. Първият му разказ е публикуван през 1929 г. в списание "Рост". От 1933 г. работи като журналист за "Комсомолская правда" и списанията "Огоньок", "Смена" и "Наши достижения". Започва да публикува още през 1930 г. (първият му разказ е "Пристанище"). През 1939 г. излиза първата му колекция от разкази "Нощен разговор". Член е на Съюза на писателите на СССР от 1940 г.
По време на Великата отечествена война Вадим Михайлович е военен кореспондент на вестник "Красноармейская правда" на Западния фронт, квартирмайстор от 2-ри ранг, по-късно майор, а от 1943 г. на вестник "Правда" на 1-ви Украински фронт. Участва в превземането на Берлин.
През 1947-1948 г. заема длъжността редактор на отдела за литература и изкуство на вестник "Правда".
От 1949 г. до смъртта си е главен редактор на списание "Знамя". Според редица източници, докато е на този пост, той предава ръкописа на романа на В. С. Гросман "Живот и съдба" на КГБ (според някои източници, на Централния комитет на КПСС ). Според други източници, ръкописът на Гросман е бил поискан от Централния комитет на КПСС от редакционната колегия на "Знамя", което е по-скоро в съответствие с нормите от онова време. Същевременно дъщерята на В. Кожевников, Надежда Кожевникова, смята, че според действащите по това време правила "... ръкопис с такъв обем и с такива опасни прозрения, паралели между Хитлер и Сталин, фашизъм и комунизъм, е трябвало да бъде изпратен в Централния комитет, в идеологическия сектор" във всеки случай. М. Тубли подкрепя гледната точка на Надежда Кожевникова, като отбелязва и липсата на "документи или доказателства", потвърждаващи факта на предаването на ръкописа или информацията за романа в Централния комитет по инициатива на Кожевников. На свой ред А. И. Солженицин, който е бил много добре запознат с живота на редакционната колегия на списание "Нов свят", пише в книгата "Телето бутна дъба": "Спомням си как романът на Гросман беше взет от сейфа на "Нов мир" .
Секретар на Управителния съвет на Съюза на писателите на СССР (от 1967 г.) и на Съюза на писателите на РСФСР (от 1970 г.). Делегат на 26-ия конгрес на КПСС (1981 г.). Депутат на Съвета на Съюза на Върховните съвети на СССР от 7-ми до 11-ти свиквания (1966-1984 г.) от Самаркандска област.
На 31 август 1973 г. В. М. Кожевников подписва писмо от група съветски писатели до редакторите на вестник "Правда" относно А. И. Солженицин и А. Д. Сахаров. В писмото се казва: "Солженицин открито нарушава съветските закони и се държи противоконституционно. Той подкрепя военната пропаганда и се противопоставя на разведряването. Въпросът за експулсирането му от СССР трябва да бъде решен спокойно". Погребан е на гробището Переделкино.
Вадим Кожевников пише предимно разкази и новели, като на перото му принадлежат романите "Запознайте се с Балуев" и "Щит и меч" (1965 г., за работата на съветски разузнавач в германския тил), които са послужили за основа на едноименните филми "Запознайте се с Балуев", "Щит и меч", новелите "Големият зов" (1940 г.), "Страшно оръжие" (1941 г.), разказът "Март-април" (1942 г., по който е създаден едноименният игрален филм), пиесата "Съдбата на Реджиналд Дейвис" (1947 г., в сътрудничество с И. Л. Прут ). Фронтовата му проза, написана по време на войната, се смята за най-успешната му.
Ключови думи: Вадим Кожевников, Щит и меч, роман, руска литература, разкази, повести, пиеси, статии, поеми, проза
