Николай Василиевич Гогол (на руски: Николай Васильевич Гоголь; на украински: Микола Васильович Гоголь) е руски писател от украински произход. Признат класик на руската литература. Най-известната му творба е романът "Мъртви души", разглеждан от мнозина като първия модерен руски роман.
Роден е на 1 април 1809 г. (стар стил 20 март 1809) в семейното имение в местечко Сорочинци (днес село Большие Сорочинцы), край град Полтава, днес в Украйна. Рожденото му име е Николай Васильевич Яновский. Според семейна легенда, фамилията Гогол произлиза от стар украински казашки род, потомък на известния казак Остап Гогол, който е бил хетман на Дяснобрежна Украйна през XVII век. Въпреки че дядото на Гогол, Афанасий Демьянович Гоголь-Яновский (1738 - 1805), е записал в официален документ, че "неговите предци са с фамилия Гогол и са поляци", повечето биографи са склонни да вярват, че той все пак е малорусин (украинец).
Бащата на Гогол, Василий Афанасьевич Гоголь-Яновский (1777 - 1825), умира, когато Николай е на 15 години. Бащата е образован и благороден човек, забележителен разказвач, писал пиеси за домашния театър. Смята се, че последното определя интереса на бъдещия писател към театъра. Майката на Гогол, Мария Ивановна (1791 - 1868), се омъжва на 14-годишна възраст за два пъти по-възрастния Василий. Освен Николай (който е третото дете), в семейството има още единадесет деца.
През 1828 г., твърдо решен да стане писател, Гогол отива да живее в Санкт Петербург. Там той се издържа сам. Въпреки че се интересува от литература, мечтае да стане добър актьор. Обаче столицата на Русия не приветства с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал.
Гогол сътрудничи в алманасите "Северные цветы" и "Литературная газета", като така е въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. С творбата си "Омагьосаното място" от 1831 - 32 той постига успех, показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник-лектор по световна история в Санктпетербургския институт, решава да се отдаде изцяло на писането.
Умира на 4 март 1852 г. от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване "да изгони дявола от себе си", и е погребан в гробището на Новодевическия манастир. Последните му думи са: "Ще се смея през сълзи."
Ролята на писателя в съвременната световна култура е огромна.
Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я
• Вечер преди Иван Купала. (Вечери в селцето край Диканка) 1830
• Вий. (Миргород) 1833 - 1842
• Женитба. 1833 - 1841
• Омагьосано място. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 - 1830
• Записки на един луд. 1834
• Иван Фьодорович Шпонка и леля му. (Вечери в селцето край Диканка) 1831
• Майска нощ, или Удавница. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 - 1831
• Мъртви души. 1835 - 1841
• Невски проспект. 1833 - 1834
• Нос. 1835
• Шинел
• Нощ преди Коледа. (Вечери в селцето край Диканка) 1830
• Повест за това как се сбиха Иван Иванович и Иван Никифорович (Миргород) 1833
• Портрет. 1833 - 1834, 1842
• Предисловие. (Вечери в селцето край Диканка) 1831
• Ревизор. 1836
• Сорочинският панаир. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 - 1831
• Старосветски помещици. (Миргород) 1832
• Страшната мъст. (Вечери в селцето край Диканка) 1832
• Тарас Булба. (Миргород) 1833 - 1842
• Каляска. 1836
Ключови думи: Николай В. Гоголь, Мертвые душ, руска класическа литература, роман, руска литература, разкази, повести, пиеси, статии, поеми, проза
