С много илюстрации.
Отрывок из романа «Отверженные» классика французской литературы Виктора Гюго.
Виктор Гюго, французский писатель, родился в 1802 году и умер ввозрасте восьмидесяти трёх лет. За свою долгую жизнь он написал много стихотворений, рассказов, больших романов. Он писал о тяжёлой жизни французского народа, о славной борьбе его за свободу; рассказывал о безработных бедняках, о бездомных, голодных детях. Когда читаешь его книги, то кажется, будто живёшь во Франции того времени, видишь французские города и деревни, дома и улицы, узнаёшь людей, о которых он говорит, и вместе сними переживаешь их горести и радости.
Многие произведения Виктора Гюго вы будете читать, когда станете взрослыми. И только тогда вполне поймёте, какой большой мастер, какой прекрасный писатель был Гюго, как любил он свой народ, как хотел для него свободы и счастья.
Многие из вас, должно быть, уже читали книгу «Гаврош» - отрывок из романа «Отверженные». «Козетта» - отрывок из той же книги.
***
Виктор-Мари Юго (26.02. 1802, Безансон - 22.05. 1885, Париж) е френски писател, общественик, теоретик на романтизма, класик на френската литература. Син на наполеонов генерал. Получава отлично образование. Расте в Марсилия, о-в Корсика, о-в Елба (1803-1805), Италия (1807), Мадрид (1811). Дебютира през 1822 г. с "Разни оди и стихове", след което излизат "Оди" (1823), "Нови оди" (1824), "Оди и балади" (1826). Първият му роман "Хан Исландеца" (1823) е последван от "Бюг Жаргал" (роман, 1826), редица стихосбирки, две повести - "Последният ден на един осъден на смърт" (1829) и "Клод Гьо" (1834), "Кромуел" (пиеса, 1827), "Марион Делорм" (пиеса, 1829, пост. 1831), "Ернани" (пиеса, 1830) "Парижката света Богородица" (роман, 1831), "Кралят се забавлява" (пиеса, 1832), "Лукреция Борджия" (пиеса, 1833), "Мария Тюдор" (пиеса, 1833), "Анджело, тиран на Падуа" (пиеса, 1835), "Рюи Блас" (пиеса, 1838), "Торквемада’ (пиеса, 1882) и др., "Клетниците" (роман, 1862), "Морски труженици" (1866), "Човекът който се смее" (роман, 1869), "Деветдесет и трета година" (роман, 1874). Поетични сборници: "Източни мотиви" (1829), "Есенни листа" (1831), "Песни за здрача" (1835), "Вътрешни гласове" (1837), "Лъчи и сенки" (1840), "Възмездие" (1853), "Съзерцания" (1856), "Песни на улиците и горите" (1865), "Ужасната година" (1872), "Изкуството да бъдеш дядо" (1877), "Татко" (1878), "Революция" (1880), "Четирите посоки на духа" (1881), "Легендата на вековете" (1859-1883), "Краят на сатаната" (1886), "Бог" (1891), "Пълнозвучна лира" (1888, 1893), "Гибелните години" (1898), "Последен сноп" (1902, 1941), "Океан" (1942). Автор на много книги с есета и публицистика. Член на Френската академия (1841), пер (1845), . Изпратен на заточение на остров Гърнзи за 20 години заради несъгласието си с преврата на Луи Наполеон по време на Втората империя (1851). Завръща във Франция през Френско-германската война (1870), сенатор (1876). Защитава нашия народ след потушаването на Априлското въстание - 1876 г. Погребението му се превръща във всенародно поклонение. Прахът му е погребан в Пантеона.
Ключови думи: Виктор Гюго, Козетта, роман, френска литература, стихотворения, разкази, повести, пиеси, статии, поеми, проза
