«Избранные статьи» Виссариона Григорьевича Белинского - это фундаментальный сборник литературно-критических работ великого русского мыслителя. В издание входят программные статьи, посвященные ключевым фигурам и произведениям русской литературы XIX века: Александру Пушкину, Михаилу Лермонтову и Николаю Гоголю.
***
Висарион Григориевич Белински, (30.05. (11.06.) 1811, крепостта Свеаборг, Велико Финландско княжество - 26.05. (7.06.) 1848, Санкт Петербург) е руски писател, литературен критик и публицист, философ. Роден в семейство на флотски лекар. Учи философия в Московския университет, но е изключен за своя пиеса (1832). Издържа се с преводи и даване на уроци. От 1833 г. участва във философския кръжок на Н. Станкевич. През 1834 г. публикува в сп. "Телескоп" първата си сериозна критическа статия "Литературни мечтания. Елегия в проза" - обзор на историческото развитие на руската литература, тя е последвана от статии за творчеството на Гогол, Баратински, Бенедиктов, Колцов. През 1835-1836 г. редактира сп. "Телескоп". След забраняването му, издава без успех "Руска граматика" (1837). Редактира "Московски наблюдател" (1838), там публикува цяла поредица от критически статии. В края на 1839 г. се установява в Петербург, където завежда критиката в сп. "Отечественны Записки". В периода 1840-1846 г. печата там статии за Державин, Лермонтов, Майков, Полежаев, Марлински, за руската народна поезия и редица статии за Пушкин (1844), съставящи цял том и представляващи история на руската литература от Ломоносов до смъртта на Пушкин. В началото на 1846 г. се разделя със списанието. Лятото и есента на с. г. прекарва в южна Русия заедно с актьора Шчепкин, а след завръщането си в Петербург става постоянен сътрудник на новото списание на Некрасов и Панаев "Современник". През 1847 г. създава знаменитото си "Писмо до Гогол". Умира от туберкулоза и е погребан във Волковското гробище на Санкт Петербург.
Ключови думи: В. Г. Белинский, Избранные статьи, критика, русской, литературы, художественный, творчество, достижения
