Монографичен очерк от Богомил Райнов.
Франс Мазерел (на нидерландски: Frans Masereel, 30 юли 1889 г. - 3 януари 1972 г. (82 г.)) е белгийски художник - живописец и график.
Роден е в белгийския град Бланкенберге през 1889 година, а когато става на 7 години семейството му се мести да живее в Гент. На 18-годишна възраст започва да учи в Брюкселската академия за изящни изкуства в класа на Жан Делвин. През 1909 година две пътешествия в Англия и Германия вдъхновяват Мазерел за първите му гравюри на дърво. През 1911 година той се установява за четири години в Париж, а после емигрира в Швейцария, където работи в различни списания като график.
Мазерел става световноизвестен със серията си гравюри на дърво със социално-критическо съдържание, издържани в стила на експресионизма. Измежду тях са и така наречените "романи в образи" "Слънце", "Моят часовник", "Идея", "История без думи", всички те създадени около 1920 година. По това време Мазерел рисува и илюстрациите към творби на Томас Ман, Емил Зола, Стефан Цвайг. През 1921 година художникът се завръща в Париж, където сътворява известните си картини със сцени от улиците на квартал Монмартр.
От 1925 година той живее края Булон-сюр-Мер, където основно рисува пристанищни пейзажи и портрети на моряци и рибари. През 1940-те години Франс Мазерел напуска Париж и живее последователно в различни градове в южна Франция. В края на Втората световна война той подновява позамрялата през последното десетилетие артистична дейност и отново започва да създава гравюри на дърво и платна. Считано от 1946 година, в продължение на няколко години Мазерел работи като учител в държавното училище за изкуства и занаяти в Саарбрюкен. През 1949 година се установява в Ница. През годините до 1968 г. той създава поредици от гравюри с вариации по теми, които чувствително се различават от ранните му повествователни "романи в образи". В допълнение, проектира костюми и декори за множество театрални постановки.
Франс Мазерел има множество самостоятелни изложби и е член на няколко академии на изкуствата. Умира през 1972 година в Авиньон и е погребан в Гент. На негово име е учредена културната организация Masereelfonds.
***
Богомил Николаев Райнов (19.06.1919 г. - 08.06.2007 г. (87 г.)) е български писател и професор по естетика.
Син е на писателя, философа и художника, академик Николай Райнов, и брат на скулптора Боян Райнов. Участва в Съпротивително движение през Втората световна война. Членува в марксически кръжоци. Член е на БКП от 1944 г. Бил е главен редактор на в. "Стършел". Известно време е доцент във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович".
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж, като по това време закупува различни произведения на изкуството, изложени в Националната художествена галерия.
Член на ЦК на БКП от 1976 г. Подпредседател от 1967 г. и заместник-председател от 1972 г. на СБП. Член-кореспондент на БАН от 1974 г.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.
Сътрудничи на в. "Вестник на жената", "Ученически подем", "Светлоструй", "Литературен живот", "Литературен критик", на сп. "Изкуство и критика" и др. За първи път негови творби са публикувани през 1936 г. във в. "Вестник на жената".
Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
В една от последните си книги - "Людмила", дава интересни сведения за задкулисието в българския културен и политически живот през 80-те години на 20. век и опитът да се разчупи тесногръдието и отвори врата към света на свободната култура.
РОМАНИ И ПОВЕСТИ
"Инспекторът и нощта" (1963)
"Пътища за никъде", повест
"Умирай само в краен случай"
"Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971)
"Господин Никой" (1967, 1971, 1974)
"Голямата скука" (1971, 1974)
"Бразилска мелодия"
"Един наивник на средна възраст" (1975)
"Реквием за една мръсница" (1975)
"Тайфуни с нежни имена" (1977)
"Третият път" (1977)
"Черните лебеди" (1977)
"Само за мъже" (1977, 2003)
"Денят не си личи по заранта" (1981)
"Не ме разсмивай" (1983, 1989)
"Тихият кът" (1999)
"Ченге втора употреба" (2000)
"Цветовете на болката" (2004)
"Тайната" (2005)
"Магичен фенер" (2005)
"Тютюневият човек"
СТИХОСБИРКИ
"Стихове" (1940)
"Стихотворения" (1941)
"Сталин" (поема, 1944)
"Стихотворения" (1949)
"Стихове" (1962)
"Любовен календар. Лирична поема" (1942)
"Градски ветрове" (избрани стихове, 1969)
"Стъпки по пясъка. Стихове 1936 - 1986" (1989)
"Облачно", стихове, 2002
ЕСЕИСТИКА
"Стилът в изобразителните изкуства (увод в стилознанието)" (1948)
"Против изкуството на империализма" (1953)
"Пътищата на ционизма" (1969), очерк
"Ерос и Танатос" (1971)
"Портрети" (1975)
"В името на отца", биография
"Людмила" (2003)
"Тайното учение" (2003)
"Париж"
Ключови думи: Богомил Райнов, Франс Мазерел, монографичен очерк, гравюра, експресионизъм, изкуство, пейзаж
