Погром

Никола Петков-Перич

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Има следи от навлажняване по първите две страници. Има и други забележки. Книжното тяло е в добро състояние, текста се чете без проблем.
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1953 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 274
Корици:: Твърди
Категория:: Българска проза

През 2016 година се навършиха 125 години от рождението на родопския писател Никола Бумбаров - Перич. По този повод в село Павелско, Община Чепеларе бе организирано юбилейно тържество, на което бе открита паметна плоча на родната му къща, а в салона на читалището бе представена книгата на Перич "Славееви гори" - избрани разкази, съставител на която е известния родопски краевед Йордан Семерджиев. Никола Петков Бумбаров с псевдоним Перич е роден през 1891 година. Селската немотия го принуждава, незавършил още павелската прогимназия, да стане помощник на селския овчар. Едва 13-годишен Никола е вече чирак в кафене в Станимака /Асеновград/, а след една година чирак в ковашка работилница в Пловдив. През 1911 година напуска страната и отива на работа в Белград, а оттам в Будапеща, Виена и Париж. След време се връща в България и от 1921 година работи като шлосер и железар в частни железарски работилници в София. През 1927 година Никола Бумбаров е избран за народен представител в двадесет и второто обикновено народно събрание. Литературните му интереси и житейски опит го издигат до отговорен редактор на пролетарския вестник "Работническо дело" през 1930 и 1931 година. Никола Бумбаров - Перич сътрудничи във в-к "Родопска мисъл" и е член на редакционната й колегия, във в-к "Родопско ехо" /Асеновград/ и други. Ако разлистим някои от тогавашните литературни издания като "Кормило", "Камбана" и други, ще видим активното литературно присъствие на писателя в тях. Никола Перич е автор на сборника с разкази "Първа любов" /1941/. Макар, че най-хубавите му разкази, засягащи Европейската война не са включени в сборника, но и останалите творби дават представа за литературните заложби на автора. Разказите са предимно от живота на родопчани. "Не най-хубавото, написано от него, не и най-лошото", по израза на писателя Кръстю Белев в предговора на книгата. Поетът Кирил Маджаров пише: "Никола Перич не е измислил своите герои и сюжети - той черпи с пълни шепи от действителния живот, показва ги в типичната за тях жизнена среда". Най-крупното произведение на Перич е романа "Погром" /1953/, издание на "Български писател", който е широка картина на живота в провинцията и политическите борби в началото на миналия век. Въпреки езиковите и стилни грапавини, несполуките при фабулирането, романът се чете с интерес, защото е написан от един самобитен и честен творец. Според родоповеда Атанас Примовски - "Перич е личност, извървяла път с достойни дела". Писателят умира през 1965 година и оставя незавършени една обемиста трилогия и още една книга със заглавие "Одринските хетакомби". Неговият земляк Георги Амуджев разказва за последните дни на Перич: "Той излизаше понякога в слънчевите следобеди на разходка около къщичката си в Лозенец, подпирайки се на бастуна си. И все се надяваше да се посъвземе повечко, да иде още веднъж в родните места, да оплакне със зелено очите си, да подиша родопски въздух, но не би..." Писателят Георги Караславов споделя: "Никола Перич е безспорно даровит разказвач. Той дава правдиви художествени картини от живота, дава живи образи, които вълнуват. Поради това неговите разкази се четат с увлечение и леко Преобладаваща част от тематиката на неговото творчество е Родопа планина, нейната история, бит, настояще и бъдеще. С остър сарказъм разобличава мизерията". Думите на Караславов се потвърждават и от издадения юбилеен сборник с разкази на Перич "Славееви гори" /2016/. Писателят с художествено умение и майсторство пресъздава трудните условия на живот и усилията на хората за своето препитание /"Паун", "Катран"/, с болка бичува културната изостаналост на населението /"Докторът"/, вълнува се от дейността на Левски в Павелско. Перич не пропуска да разкрие и промените, които настъпват с тези хора, след Освобождението на една голяма част от Родопите през 1912 година, както и борбата срещу мизерията, безпросветността, отживелиците и старите порядки. С историческа тематика - героични и трагични страници от историята на Родопския край са свързани разказите "Левски в Павелско", "Харамия", "Луда кръв", и "Мехмед Синап". Особено вълнуващ е разказа "Косачи", в който си дават среща любовта и омразата, майчината любов, саможертва и опрощение и братоубийството за педя земя. В "Първа любов" голямата и чиста любов е потъпкана от грубата действителност и алчността. Темата за голямата любов продължава в "Паун" и се доразвива в "Тахир", за да прерасне в саможертвата на Мехмед Синап и достигне до нечовешки висини в разказа "Славееви гори". В тях са вплетени фолклорно-живописни краски, епичност и героичен ореол. Свежият родопски диалект в някои от разказите придава колоритност на повествованието. Възхвалява се легендарната любов, за която няма преграда. Срещаме се с нравствената чистота на обикновените селски хора, техните патриархални порядки, безучастността и безразличието на държавата към техния тежък живот. Въпреки наивизма, стилните несъвършенства, неизяснената понякога концепция, разказите му продължават да вълнуват с емоционалния си заряд, завладяваща искреност и колоритни описания. Перич е майстор на диалога. В произведенията му е пресъздадена пълнокръвната и цветиста родопска реч. Думите се леят плавно и естествено като пенлив родопски поток. Разказите на Никола Перич вълнуват, защото са искрени и правдиви. Те ни връщат в една отминала епоха, към народопсихологията и социалните неправди, към вечните човешки стремления за един по-справедлив свят.