Островът на делфините

Артър Кларк

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Отлично запазена книга.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1988 г.
Език:: Български
Страници:: 133
Корици:: Меки
Преводач:: Цветан Петков
Художник:: Виктор Паунов
Категория:: Фантастика и фентъзи
Дебелина (мм):: 10

Сър Артър Чарлс Кларк (16 декември 1917 - 19 март 2008) е британски писател и изобретател, най-известен с научнофантастичния си роман "Одисея в космоса". Джони Клинтън спеше, когато корабът се спусна главоломно по долината, плъзгайки се по старата магистрала на въздушната си възглавница. Свистенето и грохотът не му пречеха, защото ги беше слушал едва ли не цял живот. За всяко момче от двайсет и първи век в този звук имаше нещо магично, той събуждаше представи за далечни страни и необикновени товари, понесени от първите кораби, които пътуваха с еднаква лекота и по суша, и по вода. Не, познатият рев на дюзите не би могъл да го събуди, макар да смущаваше сънищата му. Но ето че той секна насред трансконтиненталната магистрала 21. Това накара Джони да седне в леглото, да потърка очи и да се вслуша в нощта. Какво ли бе станало? Наистина ли един от големите земни лайнери бе спрял тук, на шестстотин и петдесет километра от най-близката спирка? Имаше само един начин да разбере. За миг се поколеба - не му се щеше да излиза на зимния мраз. После събра смелост, загърна се с одеялото, тихичко отвори прозореца и пристъпи на балкона. Нощта бе красива и студена, а почти пълната луна осветяваше всяка подробност от спящия мир. От южната страна на къщата Джони не виждаше магистралата, но балконът опасваше старомодната постройка и му бяха достатъчни само няколко секунди, за да стигне на пръсти до северната страна. Трябваше да мине много внимателно покрай спалните на леля си и братовчедите. Знаеше какво ще се случи, ако ги събуди. Но къщата спеше дълбоко под зимната луна и нито един от противните роднини не шавна, когато Джони премина на пръсти покрай прозорците им. После съвсем ги забрави, защото осъзна, че не сънува. Ярко осветеният кораб бе излязъл от широката лента на магистралата и се бе спуснал на неколкостотин метра в равнината. Джони предположи, че е товарен, защото имаше само ред прозорци, и то не по цялата сто и петдесет метрова дължина. Тутакси го оприличи на грамадна ютия - само че вместо дръжка той имаше разположен напречно и по-близо до носа аеродинамичен команден мостик. Над него пулсираше червена светлина - предупреждение за другите превозни средства. Сигурно му се беше случило нещо. Колко ли щеше да остане? Дали имаше време да изтича и да го огледа добре? Не беше виждал отблизо кораб на въздушна възглавница - особено пък неподвижен. А и какво ли можеш да видиш, когато минават покрай теб с петстотин километра в час! Бързо взе решение. Десет минути по-късно, набързо навлякъл най-топлите си дрехи, той отключваше тихо задната врата. Излезе в мразовитата нощ, без да му идва наум, че напуска завинаги тази къща. А и да го знаеше, не би съжалявал.