Театрален роман

Михаил Булгаков

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Има леки забележки. Добро състояние.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1980 г.
Език:: Български
Страници:: 165
Корици:: Меки
Преводач:: от руски Лиляна Минкова
Художник:: Александър Поплилов
Категория:: Чужда проза
Дебелина (мм):: 8

С течение на времето разбрах, че той се ръководи съвсем не от външния вид на хората и, разбира се, не от техните омазнени хартийки. Имаше скромно, дори бедно облечени хора, които неочаквано за мен получаваха два гратиса за четвърти ред, а имаше някои добре облечени, които си отиваха с празни ръце. Хората носеха огромни красиви пълномощни от Астрахан, Евпатория, Вологда, Ленинград, но те не даваха резултат или можеха да дадат чак след пет дена сутринта, а идваха понякога скромни и мълчаливи хора и изобщо нищо не казваха, само протягаха ръка през парапета и веднага получаваха място. Като вникнах във всичко това, разбрах, че пред мен стои човек, който познава великолепно хората. Като го разбрах, усетих вълнение и лек трепет под сърцето. Да, пред мен стоеше изключителен сърцевед. Той познаваше хората до най-съкровените им дълбини. Отгатваше тайните им желания, като на длан виждаше страстите им, пороците, известно му беше всичко, затаено в тях, но също и доброто. А най-важното, знаеше техните права. Знаеше кой и кога трябва да дойде в театъра, кой имаше право да седи на четвъртия ред, а кой трябва да се измъчва в галерията, да седи на стъпалото с лудата надежда, че някак изведнъж, по вълшебен начин и за него ще се освободи местенце. "Театрален роман" е едно от най-увлекателните произведения на Михаил Булгаков. Авторското наименование на романа е "Записки на покойника" и прототипите на персонажите са някои от работещите в Московския художествен театър - МХАТ. Двете заглавия отразяват същността на романа, в който е проследена съдбата на главния персонаж - самоубилия се драматург Максудов и неговите сложни отношения в резултат на византийските интриги в Независимия театър. Главният персонаж Сергей Максудов вижда в съня си родния град, снега и Гражданската война и започва да пише за това роман. Две списания отхвърлят ръкописа. Писателят се отчайва, но се появява изневиделица издател, който иска да го отпечата. Романът е издаден, но изчезва издателят, а заедно с него и целият тираж. След това Максудов получава покана да напише пиеса по този роман. И тук започват истинските перипетии. Главният персонаж се озовава в средата на истинска театрална интрига. Сюжетът на произведението в голяма степен възпроизвежда конфликта на Булгаков с главния режисьор на МХАТ Константин Станиславски. В книгата той се противопоставя на системата на Станиславски и дори художественият персонаж, който съответства на главния режисьор, се нарича Иван Василиевич. Това е по аналогия със страховития руски цар Иван Василиевич Грозни. По този начин писателят подчертава деспотизма на основателя на художествения театър. Романът се чете на един дъх заради динамичния си изказ, драматизма и комизма си, характерни и за останалите произведения на великия руски писател.