Ден последен

Исторически роман от четиринадесето столетие

Стоян Загорчинов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Забележки главно по обложката. Много добро състояние на книгата.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1974 г.
Език:: Български
Страници:: 568
Корици:: Твърди
Художник:: Кънчо Кънев
Поредици и библиотеки:: Библиотека "Български писатели"
Категория:: Исторически романи
Дебелина (мм):: 50

Романът започва със сватбата на сина на Йоан-Александър и дъщерята на Андроника, която е едва на 10 години, а съпругът ѝ - малко по-голям. В гората се събират хусари, сред които са Райко и Събо - довереници на Момчил, войводата на хусарите. Събо е в първата група. Той твърдо заявява, че ще приеме вярата, за да опрости греховете си и дори казва, че ще даде златото, което е крил от братята си по оръжие. Райко идва в гората с втората група. Води пленник на име Теодосий. Поверява го на техния помощник - отец Лука. Той води Теодосий в старата кула, издигната наблизо. Там живее старецът Амирали, който в червата мрази отец Грогорий - любим учител на Теодосий. Амирали мрази всичко и всички, дори анатемосва Теодосий и иска от Лука да го изгори жив, но Лука помага на Теодосий да избяга. За автора: Стоян Павлов Загорчинов е български писател. Загорчинов разработва основно исторически сюжети, развивайки се под влиянието на руската и френската литература. Автор е на историческата повест "Легенда за Света София" (1926), на трилогията "Ден последен, ден Господен" ("Отроци", "Иноци", "Юнаци") (1931-34), и на романите "Празник в Бояна" (1950) и "Ивайло" (1962), с които е продължител на традицията на българския исторически роман, започната от Иван Вазов.