Кракатит

Карел Чапек

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Минимални забележки. Много добре запазена книга.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1979 г.
Език:: Български
Страници:: 280
Корици:: Твърди
Преводач:: от чешки Светомир и Ясен Иванчеви
Художник:: Киро Мавров
Поредици и библиотеки:: Четиво за юноши, № 8
Категория:: Детско-юношеска литература
Дебелина (мм):: 20

С настъпването на вечерта мъглата на влажния ден се сгъстява още повече. Човек има чувството, че се провира през някаква рядка и влажна материя, която окончателно се затваря след него. Иска му се да си е у дома. У дома пред настолната лампа, в клетката на четирите стени. Никога не се е чувствал така самотен. Прокоп с мъка напредваше по крайбрежието. Тресеше го и пот от слабост беше овлажнила челото му; искаше му се да поседне на мократа пейка, но се страхуваше от патрулите. Струваше му се, че залита; да, при Староместките воденици някой отдалече му стори път като на пиян. Затова той напрягаше всичките си сили, за да върви право напред. Ето и сега се появи човек с нахлупена до очите шапка и вдигната яка, който вървеше срещу него. Прокоп стисна зъби, смръщи чело и напрегна мускулите си, за да отмине безразлично. Но само на една крачка пред минувача в главата му притъмнява и всичко се завъртя пред очите му; изведнъж отблизо, съвсем отблизо забеляза чифт пронизващи очи, които се впиха в него, блъсна се о нечие рамо, промърмори нещо като "извинете" и се отдалечи с достойнство. След няколко крачки спря и се огледа; човекът също стоеше и втренчено го наблюдаваше. Прокоп събра сили и тръгна малко по-бързо; но нещо не му даваше мира и той отново се извърна странно, човекът все още си стоеше и гледаше след него, от любопитство дори беше проточил врата си от яката, като костенурка. "Нека си гледа", помисли Прокоп обезпокоен, "сега вече няма да се обръщам". И тръгна така, както най-добре умееше, изведнъж чу крачки зад себе си. Човекът с вдигнатата яка вървеше след него. На Прокоп му се стори, че тича, и той в неописуем ужас се впуска да бяга. Отново всичко се завъртя пред очите му. Като дишаше тежко и зъбите му тракаха, той се опря на едно дърво и затвори очи. Беше му много лошо, страхуваше се, че ще падне, ще му се пръсне сърцето и кръв ще бликне от устата му. Когато отвори очи, той видя пред себе си човека с вдигнатата яка. - Вие не сте ли инженер Прокоп? - питаше човекът, и то, изглежда, не за първи път. - Аз... аз не бях там - опитваше се Прокоп да излъже нещо. - Къде? - попита човекът. - Там - каза Прокоп и посочи с глава някъде към Страхов. - Какво искате от мен? - Нима не ме познаваш? Аз съм Томеш. Томеш от политехниката, спомняш ли си? - Томеш - повтори Прокоп и му беше напълно безразлично какво е това име. - Да, Томеш, разбира се. И какво - какво искате от мен? Мъжът с вдигнатата яка хвана Прокоп под ръка. - Чакай, трябва да поседнеш, разбираш ли? - Да - каза Прокоп и се остави да го доведат до пейката. - Аз, всъщност... на мен, знаете ли, не ми е добре? - Изведнъж той измъкна от джоба ръката си, превързана с някакъв мръсен парцал. - Ранен съм, разбирате ли, дявол да го вземе! - А глава не те ли боли? - попита човекът. - Боли ме. - Ето какво, Прокоп - каза човекът. - Ти имаш температура, това е. Трябва да отидеш в болница, разбираш ли? Ясно е, че не си добре. Но поне си спомни, че се познаваме. Аз съм Томеш. Бяхме заедно в химическия. Ела на себе си бе, човек! - Да, да, Томеш - обади се Прокоп вяло. - Оня дръвник. Какво става с него? - Нищо - каза Томеш. - Сега разговаря с тебе. Трябва да легнеш, ясно ли е? Къде живееш? - Там - проговори Прокоп с усилие и посочи нанякъде с глава. - При... при Хибшмонка. - Внезапно се опита да се изправи. - Не искам да се връщам там! Не отивайте там! Там е... там има... - Какво? - Кракатит - прошепна Прокоп. - Какво е това? - Нищо. Няма да кажа. Никой не бива да ходи там. Защото - защото... - Какво? - Фюйт, бум! - изхвърли ръката си нагоре Прокоп. - Какво е това? - Кракатое. Кра-ка-тау. Вулкан. Ву-вулкан, разбирате ли? На мен ми... разкъса палеца. Не зная, какво... - Прокоп се сепна и добави бавно: - Ужасно нещо, човек. Томеш гледаше внимателно, като че ли очакваше нещо. - Значи - подхвана той след малко, - значи ти все още се занимаваш с взривни материали? - Все още. - С успех? Прокоп издаде нещо подобно на смях. - Иска ти се да знаеш, а? Тая работа, бако, не е като оная. Не е - не е като оная - повтори той, като клатеше замаяно глава. - Слушай, знаеш ли, че то от само себе си - от само себе си... - Какво? - Кра-ка-тит. Кракатит. Кррракатит. А то от само себе си. Беше останал само прашецът по масата, разбираш ли? Другото го прибрах в ед-ед-една табакера, знаеш. О-останал беше само прашецът по масата - и - изведнъж... - Избухна. - Избухна. А прашецът по масата почти не се забелязваше. Крушката, да кажем - на цял километър разстояние. Не беше тя. А аз - в креслото, като пън. Капнал, разбираш. Много работа. И изведнъж... бум! Аз полетях на земята. Изби прозорците и - крушката я няма никаква. Детонация като - като от лидитов патрон. Стра-страш-на бризантна сила. Аз - аз отначало помислих, че е избухнала пор - порцена - понце - пор - це - лановата, полцелановата, порценаловата, как, по дяволите, кажете го де, това бялото, изолаторът, как се казваше? Бокситов си-ли-кат. - Порцелан. - Табакерата. Помислих, че е избухнала табакерата с цялото си съдържание. Драсвам клечка кибрит, а тя си стои цяла-целеничка, цяла, цяла-целеничка. Аз - като истукан - докато клечката ми опари пръстите. И в тоя миг, без да гледам повече, се втурнах навън през полето - в тъмнината - към Бржевнов или към Стршешовице. Ии, някъде ми хрумна тази дума. Кракатое. Кракатит. Кра-ка-тит. Не, не, ненене беше така. Щом изгърмя, полетях към земята и извиках Кракатит. Кракатит. После забравих за това. Кой е тук? Кой - кой сте вие? - Колегата Томеш. - Томеш, аха. Оня простак! Давах му записките си. Не ми върна една тетрадка по химия. Томеш, как му беше името? - Иржи. - Точно така, Ирка. Ти си Ирка, знам. Ирка Томеш. Къде ми е тетрадката? Слушай какво ще ти кажа. Като избухне останалото, работата става не ти е работа. Ще разнебити цяла Прага. Ще я помете. Ще я издуха, фиу! Само да избухне порцелановата табакера, разбираш ли? - Каква табакера? - Ти си Ирка Томеш, разбрах. Отиди в Карлин. В Карлин или във Височани и оттам гледай как ще хвръкне във въздуха. Бягай, бягай бързо! - Защо? - Аз направих цели сто кила от него. Цели сто кила Кракатит. Не, да има, да има сто и петдесет грама. Там горе, в пор-це-лановата табакера. Ей, човек, когато тя избухне. Ама чакай, та това е невъзможно, това е глупост - промърмори Прокоп, като се хвана за главата. - Е? - Защо - защо - защо не избухна и това в табакерата? След като прашецът - от само себе си. Чакай, на масата имаше цин... цинкова ламарина - ламарина. От какво се взриви прашецът по масата? Ча-кай, тихо - с мъка говореше Прокоп и залитайки, се надигна. - Какво ти е? - Кракатит - промърмори Прокоп, тялото му се полуизвърна и той се строполи на земята в безсъзнание.