Илюстрирана Библия

240 илюстрации гравюри на дърво, с библейски текстове по Синодалния превод

Юлиус Шнор фон Каролсфелд

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Клони към отлично състояние. Незначителни следи от времето, доста добре запазена в голям формат.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Синодално издателство
Град на издаване:: София
Година:: 1993 г.
Език:: Български
Страници:: 256
Корици:: Твърди
Художник:: Юлиус Шнор фон Каролсфелд
Категория:: Религия
Ширина (мм):: 220
Височина (мм):: 300
Дебелина (мм):: 20

Художникът Юлиус Шнор фон Каролсфелд (26 март - 1794 - 24 май 1872) е германски художник, свързан с "Назарените" Те са група немски художници от началото на 19 век, които се стремят да възродят правдивостта и духовността в християнското изкуство. Името Назарени идва от едно присмиване към тях, заради склонността има да се обличат и подстригват в библейски стил. През 1809 г., шестима студенти от Виенската академия по изобразително изкуство формират художествена кооперация във Виена, наречена Братството на св. Лука (на немски: Lukasbund), по начин на средновековните художествени гилдии със същото име. През 1810 г. четирима от тях Йохан Фридрих Овербек, Франц Проф, Лудвиг Фогел и Йохан Конрад Хотингер се преместват в Рим, където се настаняват в изоставен манастир в Сан Исодоро. Към тях се присъединяват Филип Файт, Петер фон Корнелиус, Юлиус Шнор фон Каролсфелд и Фридрих Вилхелм Шадов, както и по-слабо свързани с тях други немски художници. Те се запознават с австрийския пейзажист Йозеф Антон Кох (1768 - 1839), който става неофициален лидер на групата. През 1827 г., към тях се присъединява Йозеф фон Фюрих (1800 - 1876). Основната мотивация на Назарените е реакцията срещу Неокласицизма и рутината в академичното преподаване на изкуствата. Те се надявали да върнат изкуството, което въплъщава духовни ценности и е вдъхновено от творците от късното Средновековие и Ранния Ренесанс (виж Куатроченто) и отхвърляли повърхностната виртуозност на по-късното изкуство. В Рим групата живее полумонашески живот, с цел да пресъздаде условията, в които са работили творците в средновековните студиа. Религиозната тематика доминира в произведенията им и две големи комисии им позволили да направят опит да възстановят средновековната фреска. Завършени са две серии с фрески в Рим за Каса Бартолди (1816 - 17) (преместени в Старата национална галерия в Берлин) и за Каса Масимо (1817 - 29). Това води до международна известност на Назарените. Въпреки това до 1830 г., всички освен Овербек се завръщат в Германия и групата се разпада. Много от назарените стават вличтелни преподаватели в немските художествени академии. Трудно е да се определи художествената стойност на творчеството на Назарените. Завършените им картини изглеждат по-малко внушителни сега, от колкото са били за съвременниците им. Непохватна композиция, слаби цветове и повтаряемост на темите намаляват стойността им. Въпреки това идеите на Назарените за правдиво изразяване в изкуството и вдъхновението от творците преди Рафаел ще придобият особено голямо значение в Германия, а също и в Англия под влияние на Прерафаелитите. В отхвърлянето на академичното и на официалното и салонното изкуство, Назарените могат да се считат за част от анти-академичния импулс, който ще доведе до авангарда в края на 19 век.