Елмазен мой венец

Валентин Катаев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Почти отлично.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1980 г.
Език:: Български
Страници:: 352
Корици:: Меки
Преводач:: от руски Кирил Кадийски
Поредици и библиотеки:: Панорама, №133
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 105
Височина (мм):: 160
Дебелина (мм):: 20

В последните години от живота му всяка излизаща книга на Валентин Катаев буди звучно ехо, в което тръбните звуци на възхищението нерядко се допълват и от металните нотки на спора, та дори и от дисонансните тонове на отрицанието. Изглежда, само едно качество никога не е било отричано на "новата проза" на писателя - това, че тя никого не оставя равнодушен, че просто е невъзможно да бъде отмината с мълчание или със стандартните полупохвали. Българският читател познава сравнително добре "новата проза" на Валентин Катаев: "Малката желязна врата в стената", "Тревата на забравата", "Светият кладенец", "Вълшебният рог на Оберон", "Гробището в Скуляни" и др. Спор няма, това са "странни" книги. Трудно е да се определи даже жанровата им характеристика, типът повествование - художествена фикция, мемоаристика, или и едното, и другото, а може и нещо съвсем различно... В крайна сметка всяка от тези книги представлява нещо като пътепис през годините назад - през наносите на забравата, в глъбините на спомена, назад към времето на революцията, към знаменитите му (тогавашни) съвременници, към духовния климат, оформил онова следреволюционно поколение. Подобен "пътепис във времето назад" е и "Елмазен мой венец" - беспорен връх в "новата проза" на Катаев. Под лесно разгадаеми псевдоними на страниците на книгата читателят ще разпознае Маяковски и Есенин, Хлебников и Манделщам, Пастернак и Булгаков, Бабел и Зошченко, Илф и Петров... И те живеят в книгата не с чугунения хлад на паметника, а с човешкото си присъствие, възкресено от обичта на автора. Именно от обичта, макар и с присъщата си ирония и парадоксалност Катаев да подхвърля, че любовта между поетите е "просто вражда, обърната наопаки". Но истинската любов е винаги една - всевиждаща и всеопрощаваща едновременно. И точно тя ражда вълшебната оптика на мовизма, която ни представя безсмъртните едновременно и в гениалното им величие, и в делничната им човешка простота. А какво представлява впрочем прословутият "мовизъм"? Само стремеж "да пишеш лошо, тъй като сега всички се опитват да пишат добре; естествено, в тази област се сблъскваш с конкуренция, но ако успееш да пишеш най-зле от всички, неминуемо ще бъдеш забелязан" - както се шегува Катаев в "Светият кладенец". "Елмазен мой венец" не е мемоарна книга; в нея споменът е само фабулната основа, върху която се ражда размисълът за съдбата на поколението. Но с вълшебната оптика на мовизма Катаев е успял да ни покаже точно "човекът и писателят" - тези две свързани, ала нееднакви същности. И от увлекателния разказ за житието-битието им да ни преведе неусетно до тяхното непреходно величие, без да превърне живите хора в паметници...