Вилхелм Тел

Фридрих Шилер

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Незначителна забележка към корицата. Чиста, неизползвана книга.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1970 г.
Език:: Български
Страници:: 189
Корици:: Меки
Преводач:: Димитър Стоевски
Художник:: Величко Койчев
Поредици и библиотеки:: от немски Димитър Стоевски
Категория:: Библиотека за ученика
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 125
Височина (мм):: 197
Дебелина (мм):: 11

Не! Всяка власт тиранска има край! Когато робът правда не намери и бремето непоносимо стане, тогава той посяга към небето и смъква свойте вечни правдини, закътани там горе, нерушими като звездите. Връщат се тогава предвечните закони на живота - човек против човека се възправя и друго щом не може да помогне, последно средство мечът му остава! Тези думи Фридрих Шилер влага в устата на народния водач Щауфахер от трагедията си "Вилхелм Тел". Историята за Вилхелм Тел се появява за първи път в старинните скандинавски сказания. При преселението на някои северни племена на юг към Алпите тя прониква в Швейцария. И там заживява в народното съзнание с такава мощ, че се възприема като реална историческа случка. Притчата за стрелеца, който бива принуден да простреля ябълка, поставена върху главата на сина му, съществува още в разказа на Саксо Граматикус за Токо и Харалд Блауцан, създаден в началото на XIII век. Чрез мотива за убийството на жестокия тиранин тази притча лесно се е свързала с революционните събития в алпийските земи от онова време. Така започва и литературният живот на мита, който скоро се превръща в богато разклонен и обогатен от допълнителни мотиви "странстващ сюжет". * * * Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер (Johann Christoph Friedrich von Schiller), немски поет, философ, историк, драматург, класик на немската литература, е роден на 10.11. 1759 г. в град Марбах на река Некар, херцогство Вюртемберг, в семейството на полковия фелдшер Йохан Каспар Шилер (1723-1796) и Елизабет Доротея (по баща Кодвайс) - дъщеря на провинциален пекар. Учи във военната академия на херцог Карл Ойген (1728-1793) в Щутгарт (1773-1780) и работи като полкови лекар (1780). Бяга (1783) от Щутгарт, драматург е в Манхайм, живее в Лайпциг и Дрезден, пристига във Ваймар (1787), става извънреден професор по история и философия в Йена (1789). От 1799 г. се установява във Ваймар, с финансовата помощ на меценати издава няколко литературни списания. Създава с Гьоте театъра във Ваймар. Пише лирика, балади, драмите "Разбойници" (1781), "Заговорът на Фиеско в Генуа" (1783), "Коварство и любов" (1784), "Дон Карлос" (1787), трилогията "Валенщайн" (1799), "Мария Стюарт" (1800), "Орлеанската дева" (1801), "Месинската невеста" (1803), "Вилхелм Тел" (1804) и незавършената "Димитрий" (1805) по тема от руската история. Оставя и трудове по етика и естетика, исторически изследвания - "История на откъсването на обединените Нидерландии от испанското владичество" (1788) и "История на Тридесетгодишната война" (1791-1793), медицински трудове. Умира на 45 г. от туберкулоза на 9. 05. 1805 г. във Ваймар. Погребан в църквата "Св. Яков" във Ваймар. Когато през 1826 г. решили да го препогребат, било невъзможно да го идентифицират. Одата му "На радостта" (1785) във финалната част на Деветата симфония на Бетховен (1824) става официален химн на Европейския съюз. По "Дон Карлос" Верди създава едноименната си опера (1867).