Декамерон

Джовани Бокачо

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1980 г.
Език:: Български
Страници:: 670
Корици:: Твърди
Преводач:: от италиански Никола Иванов
Художник:: Ясен Васев
Категория:: Класика
Ширина (мм):: 150
Височина (мм):: 220
Дебелина (мм):: 40

Оформен като цялостна творба, а не просто като фрагментарна колекция от истории, "Декамерон" съдържа сто новели, разказани в течение на десет дни от седем дами и трима млади мъже. Чрез похвата на "разказ в разказа" Бокачо успява да създаде богата картина за духовния и социален климат на Италия от епохата късното Средновековие и ранния Ренесанс. Книгата предизвиква множество усмивки, но и изчервяване, та дори възмущение поколения наред. Серия от анекдоти, легенди и действителни случки от живота във Флоренция превръщат "Декамерон"в мащабна творба, обхващаща широк спектър от теми. Разкази с остроумен край, комични ситуации на грешките, истории с жизнена поука допълват мозайката. Силно е присъствието на еротичното, пречупено през призмата на комичното. Описателния ироничен език успешно претворява желанието на Бокачо да извади на показ показва покварата в морала на тогавашното общество, осмива различни социални групи и типажи. Първото издание на Декамерон излиза в периода 1348-1353 г. във Флоренция, по това време един от европейските културни центрове с население от 80 000 души, чийто брой драстично намалява след голямата чумна епидемия в края на 40-те години на XIV век, която покосява хиляди жители на града. Именно чумната епидемия е поводът Бокачо да напише Декамерон. Авторът описва живота във Флоренция и свидетелства за духовния климат в града през ранния Ренесанс чрез множество действителни случки, забавни анекдоти, градски легенди. Изобличаването на лицемерното поведение на римокатолическите духовници, покварата на морала в обществото, осмиването на различни социални групи са в основата на тези истории, погледнати през призмата на еротично-комичното и обикновено завършващи с остроумен, понякога трагичен край. Бокачо поставя акцент върху човешката индивидуалност, а вярата в любовта като движеща сила и интересът към чувствения свят на човека - видими и у разказвачите, и у героите - са само част от характерните за Ренесансовия светоглед черти. Изданието е с прекрасните илюстрации на Петър Станимиров - запазена марка на колекцията. Преводът от италиански е дело на Никола Иванов, а стиховете са в превод на Драгомир Петров.: diamonds: : diamonds: : diamonds: Предполага се, че Джовани Бокачо (1313-1375) е родом от Черталдо (регион Тоскана в Италия) и израства във Флоренция. През 1330 г. се установява в Неапол, който в тези години е столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот. И макар по това време родният Флорентински регион да е в разцвета си, огромно значение върху личността и творчеството на Бокачо изиграва именно Неапол. Там, в двора на крал Робер Анжуйски, младият поет получава класическото си образование, учи астрономия и гръцка митология, чете древногръцки мислители. Заобиколен от просветни дейци, учени, философи, поети, ценящи високо културата, Бокачо добива популярност като поет и хуманист. Неапол е и градът, в който Бокачо среща голямата си любов - незаконно родената дъщеря на самия крал Мария Аквинска, - която авторът обезсмъртява в творчеството си. Освен културно средище, Неапол е и прозорецът към приключенския и авантюристичен Средиземноморски свят - този пристанищен град свързва Бокачо едновременно с "Одисея", но и с арабски търговци и пирати... Авторът слуша с интерес разкази за пътешествия, описания на екзотични места и нрави, запознава се с източни приказки, които впоследствие преплита в новелите си. Около 1340 г. Бокачо се завръща във Флоренция, където продължава поетичното си дело, но постепенно навлиза и в политиката - той е първият хуманист на служба във Флорентинската република, а по-късно е и един от най-авторитетните й дипломати. Под влиянието на своя приятел и учител Петрарка Бокачо се опитва да наложи новата хуманистична култура. Години наред се занимава с научна дейност, преводи от латински и гръцки, както и с коментари на античната митология и на Дантевата Божествена комедия, като междувременно пише творби на латински. Декамерон все пак остава най-известната му и до днес творба.

Ключови думи: Декамерон, Джовани, Бокачо