Триумфалната арка

Ерих Мария Ремарк

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Следи от време и употреба.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: М. Г. Смрикаров
Град на издаване:: София
Година:: 1946 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 512
Корици:: Меки
Преводач:: от английски Невяна Розева
Поредици и библиотеки:: Знаменити съвременни романи
Категория:: Първи издания
Тегло (гр.):: 410
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 125
Височина (мм):: 190
Дебелина (мм):: 25

Първо издание. Тираж: 5 000 екземпляра. *** Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) германски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи. Той е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, в работническо семейство и е кръстен Ерих Паул Ремарк (в литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк - Мария е фамилното име на майка му). Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен - пише няколко есета, стихотворения и началото на роман, бъдещият "Мансардата на бляновете" ("Die Traumbude"). В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната. След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител вЛоне, от май 1920 година - в Клайн Берсен, а от август същата година - в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва романа "Мансардата на бляновете", който е публикуван през 1920 година. Сред причините по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването на фамилията си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от "Мансардата на бляновете". През ноември 1920 година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера. През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии - библиотекар, търговец, журналист и редактор. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми "Континентал". Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция. През 1927 година Ремарк подновява литературната си дейност с романа "Спирка на хоризонта" ("Station am Horizont"), който публикува в подлистници в спортното списание "Шпорт им Билд", за което работи. Той е публикуван като отделна книга едва през 1998 година. За няколко седмици през 1927 година Ремарк създава романа, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" ("Im Westen nichts Neues"), но му отнема време, за да намери издател за книгата. Романът е публикуван през 1929 година и разказва за жестокостите на Първата световна война през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 година е филмиран в Съединените щати. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - националистическите кръгове го обвиняват в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931, "Der Weg zurück"). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се установява в Швейцария, купувайки къща в Порто Ронко. През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер(Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин. В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк". Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я Мансардата на бляновете (Die Traumbude) (1920) Спирка на хоризонта (Station am Horizont) (1927/28) На Западния фронт нищо ново (Im Westen nichts Neues) (1928/29) Обратният път (Der Weg zurück) (1931) Трима другари (Drei Kameraden) (1936/37) Обичай ближния си (Liebe Deinen Nächsten) (1939/41) Триумфалната арка (Arc de Triomphe) (1946) Искрица живот (Der Funke Leben) (1952) Време да се живее и време да се мре (Zeit zu leben und Zeit zu sterben) (1954) Черният обелиск (Der schwarze Obelisk) (1956) Живот назаем/Небето няма любимци (Geborgtes Leben/Der Himmel kennt keine Günstlinge) (1959/61) Нощ в Лисабон (Die Nacht von Lissabon) (1961/62) Обетована земя (Das gelobte Land) (1970) Сенки в рая (Schatten im Paradies) (1971)

Ключови думи: Ерих Мария Ремарк, Триумфалната арка, роман, военна проза, класически произведения