Александър Добринов

А. Филева, К. Илиев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Чисто нова. Луксозно цветно издание.
Език:: Български и Английски
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: СГХГ
Град на издаване:: София
Година:: 2018 г.
Език:: Български и Английски
Страници:: 182
Корици:: Меки
Категория:: Изкуства и науки за изкуствата
Ширина (мм):: 220
Височина (мм):: 310
Дебелина (мм):: 15
ISBN:: 9786197195101

Изданието е богато илюстрирано с черно-бели и цветни репродукции. Александър Христов Добринов е български художник карикатурист, известен с работата си в областта на портретния шарж. В своето творчество Добринов отразява стотици лица на културния живот в България и чужбина. Александър Добринов е роден на 29 август 1898 г. в Търново в семейството на Донка и Христо Добринови. Той е петото от общо шест деца в семейството, майка му е потомка на известен тревненски зографски род, баща му е бил гостилничар в Търново. В спомените на Христо Добринов, съхранявани в архива на семейтвото на художника, е отбелязано, че Добринов се проявява в рисуването още от шестата си година, преди да тръгне на училище. Неговите ранни творби бащата закача в гостилницата си, където сред гостите присъстват Стоян Михайловски, Цанко Бакалов-Церковски, Петко Ю. Тодоров и други видни личности от града. През 1915 г. Александър Добринов, заедно с баща си, заминава за София и неуспешно кандидатства за прием в Рисувалното училище. Приет е през следващата 1916 г. при проф. Цено Тодоров и проф. Стефан Иванов, преподават му също Марин Василев, Харалампи Тачев, Симеон Велков, Антон Митов. Обучението на Добринов е прекъснато от скорошна мобилизация - изпратен е на фронта в Македония до края на Първата световна война. След края на войната Добринов продължава обучението си като едновременно с това публикува първите си карикатури във в. "Българан" (1918 г.), а след това и в сп. "Червен смях", сп. "Комедия", в. "Епоха", през 1919 г. се присъединява към Дружеството на независимите художници и участва в първата му изложба в салона на Рисувалното училище през 1920 г. През 1920 г., след като завършва общия курс на Държавното художествено индустриално училище, Добринов записва специалния курс по живопис, но прекъсва обучението си в началото на 1921 г. и заминава за Виена, където в продължение на две години посещава Кунстгевербешуле (Kunstgewerbeschule des Österreichischen Museums für Kunst und Industrie). В австрийската столица Добринов рисува портрети на Макс Пусен, Емил Зауер, Рихард Щраус, публикува карикатури в списанието "Die Muskete" и в хумористичния вестник "Faun". След завръщането си в София, през 1924 г. Добринов организира първата си самостоятелна изложба в страната в Тръпковата галерия (показани са 36 карикатури), публикува в сп. "Маска", "Ек", в. "Зора", "Епоха", "Социалистическа младеж" и отново записва специалния курс по живопис при проф. Цено Тодоров и проф. Стефан Иванов. През 1925 г., заедно с журналиста П. Господинов, Добринов издава сп. "Скорпион", където публикува политическите си карикатури. В тази връзка след атентата в църквата "Св. Крал" (днес "Св. Неделя") Добринов е арестуван и прекарва два месеца в затвора. Панчо Михайлов, Любомир Бобевски, Александър Добринов и семействата им През 1926 г. Ал. Добринов участва в общата художествена изложба на българските художници в Прага, а през 1927 г. заминава за Чехословакия, където остава да живее и работи до 1932 г. През този период Добринов урежда шест самостоятелни изложби - две в Прага, в Бърно, Моравка Острава, Хратце Кралове, Лухачовице. Докато пребивава в чужбина, Добринов изпраща творби, с които участва в изложбата на Дружеството на независимите художници през 1927 г., а също и в първата и втората обща изложба на карикатуристите в България през 1930 - 1931 г. В Прага Добринов публикува карикатури във водещите списания и всекидневници и дружи с учещите се в Пражката художествена академия Атанас Тасев и Добри Добрев, посещава семейството на Христина Морфова, среща се с писателя Христо Борина, поета Кирил Христов и художничката Елисавета Косулова-Вазова, чиито съпруг - Борис Вазов - по това време е пълномощен министър в Прага. След кратък престой в България през 1932 г., през 1933 г. Добринов заминава за Рим, където през март открива самостоятелна изложба с рисувани от натура портрети. От този период датира и известният портрет на Шаляпин, който световният бас подписва с "Браво, сеньор Добринов". След една година двамата се срещат отново, този път в София, където Добринов прави втори портрет на Шаляпин - този път в ролята на княз Конча от операта "Княз Игор". През 1934 г. Добринов се завръща в България, организира втората си самостоятелна изложба в страната и сключва брак с Милка Христова, през 1936 г. се ражда синът им - Любозар. През 1935 г. и 1936 г. следват още две самостоятелни изложби в Постоянната художествена галерия в София, а през 1937 г. Добринов открива самостоятелна изложба във Варшава, за която освен в местната преса, информация се публикува и в България - във в. "Зора", Слово", "Народ". През декември 1937 г. Добринов участва в общата художествена изложба на карикатуристите в Белград. Самостоятелни изложби следват през 1938 г., 1939 г., 1940 г. и 1941 г., а през 1940 г. Добринов участва в обща художествена изложба на българското изкуство в Атина. В началото на 1944 г. художникът, заедно със семейството си се евакуира във Варна, творбите му са намалели и той почти не публикува. През есента на 1944 г. той е арестуван, в обвинителния му акт е записано: "Александър Христов Добринов - от София, задържан в Централния затвор, бивш редовен сътрудник карикатурист на дирекцията за национална пропаганда, илюстрирал множество свръхфашистки картички...". През 1945 г. Александър Добринов е осъден на две години затвор, излежава ги в Червения кръст (днес институт "Пирогов"). През 1947 г. художникът е освободен, възвърнато е членоството му в СБХ и издържа семейството си като създава проекти за етикети на консервната промишленост, плакати за безопасност на труда и др. През 1949 г., с 48-часово предизвестие, художникът е изселен в град Луковит, където, за да се препитава, изработва плакати, членството му в СБХ отново е отнето. През 1950 г. получава два инсулта, от които успява да се възстанови. През 1951 г. кандидатсвта за член на СБХ, но получава отказ, тъй като творбите му "не дават данни за преустройство". През 1953 г. на Добринов е разрешено да напусне гр. Луковит, но тъй като софийското жителство не му е възстановено, така че след месеци търсене, семейството успява да си намери квартира в Панчарево, в дома на отец Атанас Чимширов. През декември същата година е поканен от в. "Литературен фронт" да направи шаржове на български писатели за новогодишния брой. Постепенно и други издания се обръщат към него и в периода до 1958 г. той сътрудничи на вестниците "Литературен фронт", "Народна култура", "Стършел", "Труд", "Вечерни новини", "Отечествен фронт" и др. В началото на 1958 г. Александър Добринов се разболява от рак и умира на 20 септември, скоро преди това навършил 60 години.

Ключови думи: Александър Добринов, А. Филева, К. Илиев