ДО МОЯ ЧИТАТЕЛ
Често пъти в многолетния си живот съм срещал хора, които когато стане дума за "съдба" са махали с ръка и казвали: "Остави тая работа, съдбата човек сам си я кове . Само от него зависи какъв ще е животът му, развитието му, успех или неуспех".
Винаги съм бил готов да споря с тях и да твърдя, че каквото и развитие да има в един живот, в един момент случайност, някаква неочаквана среща, нещо считано за сто процента сигурно, за секунди се променят. Става противоположно, става това, което съдбата е предопределила. Не случайно в приказките при раждането на детето, орисниците се събират около люлката му и в зависимост от добротата или злобата си му вещаят съдба, която е трудно предвидима, но в повечето случай неизбежна.
Ще се усмихнеш, читателю. Някои ще махнат с ръка, други ще се съгласят.
За тези, които не вярват, за тези които са скептици искам да разкажа за съдбите на хора, с които моята съдба ме е срещнала, с които пътищата ни са се пресичали, разделяли, или след десетилетия са се събирали отново.
Нямам претенции фактите да са сто процента потвърдени. Но това което ще ви разкажа в следващите епизоди са съдбите на приятели, на уважавани и достойни хора, българи и чужденци, хора с различни положения в обществото, от различни прослойки, разпиляни от съдбите в различни краища на света. За които имам незабравими спомени, изпитвам радост че съм ги познавал, че съм бил приятел с някои от тях, че съм ги уважавал и съм им бил признателен до края на живота си.
Надявам се, че ще предизвикам нужния интерес към това което Ви предлагам.
Това само ще ме радва, за което най - сърдечно благодаря!
Ключови думи: Асен Павлов, Съдби, мемоари, биография, писма, българска литература
