Първо, трябва да се има предвид, че между българите, към които се проявява жив интерес има повече от един милион мюсюлмани. В това число не влизат нито татарите, нито черкезите. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както се вярва повсеместно. Те са наследници на потурчени българи, приели исляма по време на завоеванието и след това. Те са синове на тази страна, на същия народ, излезли са от същите социални слоеве. Измежду тях има и такива, които говорят само български език.
(Из статията на Митхад Паша във френското списание "Журнал д, Ориан" през 1878)
Време е да се откажем от идеята, че тези хора (българските турци) са "петата колона" в тила на врага. Нека свикнат вече с мисълта, че не са малцинство, а равностойни граждани на страната, в която живеят. Нека престанем да ги държим в напрежение и да им внушаваме ролята на "троянски коне" в бъдеща междусъседска война.
(Ертугрул Йозкок, главен редактор на най-четения турски вестник "Хюриет")
***
О.з. генерал-полковник Димитър Стоянов в продължение на 16години ръководи Министерството на вътрешните работи. Произхожда от семейство, активно участвало в антифашистката борба. Баща му е бил ятак и убит от жандармерията. Д. Стоянов завършва история в СУ"Климент Охридски". Като студент е избран за секретар на ЦК на ДКМС. По-късно вече е първи секретар на ОК на БКП във Велико Търново, а през 1973 г. му е поверен високият пост министър на вътрешните работи. Няколко години след това последователно е кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Едва ли ще се намери по-информиран човек, който да ни представи детайлно методите и средствата на турските домогвания против България през различните периоди от историка-министър. В книгата си той проследява тези домогвания, започнали още от 1878 г. и продължаващи до ден-днешен. През различните периоди центърът на тежестта е бил поставян ту върху едни, ту върху други моменти: от 1878 до 1908 г. - върху исляма, т.е. в центъра на турската политика е панислямизмът; от 1908 до 1924 г. - пантюркизмът; след 1924 г.постепенно се раждат теориите за "външните турци", разпилени от Великата китайска стена до Адриатическото крайбрежие. По отношение на България вече се предявяват искания за признаване на "турско малцинство" с всички произтичащи от това последствия. Сега вече в ход са и панислямизмът, и пантюркизмът. Стремежът е да бъдат обединени всички мюсюлмани в една общност, да се обособят и противопоставят на България и на всичко българско, да заживеят със съзнанието, че Турция е тяхна "майка-родина". За постигане на великодържавните си стремежи на Балканите и по-специално по отношение на българските земи в Турция създадоха теориите за "Ислямската дъга", "Родопските анклави", "Тракийската автономия", "Родопските турци" и т.н. На същите цели служи и теорията за така наречената "Помашка нация"...
Богатата информация, с която е разполагал авторът и опитът му в продължителната борба с турските специални служби ни карат да му вярваме както за мащабите на дейността на турското разузнаване в България, така и на оценките му за едни или други действия на протурските сили в нашата страна.
Ключови думи: Димитър Стоянов, Заплахата, политология, социология, българска литература, журналистика, документалистика, история, историография
