Тежки времена

Чарлс Дикенс

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Тръгнала да се разлепва на едно място. Добро състояние.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Профиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1980 г.
Език:: Български
Страници:: 365
Корици:: Меки
Преводач:: Сидер Флорин
Художник:: Иван Кьосев
Категория:: Чужда проза
Дебелина (мм):: 20

Романът "Тежки времена" е бил обнародван за първи път в издаваното от Дикенс списание "Домашно четиво" (април-август 1854 г.), скоро след което е излязъл и в отделна книга. В творчеството на Дикенс романът "Тежки времена" заема особено място. Значението му се определя не толкова от художествените достойнства, макар че те са безспорни, колкото от изключително голямата острота, с която писателят е поставил кардиналните социално-политически въпроси на епохата. Той като че ли е най-публицистичният от романите на Дикенс. Както е известно, във всичките си книги Дикенс е засягал съществените проблеми в обществения живот на Англия. След "Посмъртните записки на клуба Пиквик" той е създавал неуморно едно след друго произведения, в които съдбата на героите в една или друга форма е била свързана с жизнените условия на разните класи. Още от първите крачки хуманистът Дикенс е обръщал внимание в творчеството си върху пороците на буржоазната държавно-политическа и обществена система. Още в "Оливър Туист" той е изобразил последиците от социалната несправедливост за най-бедните слоеве от населението. Контрастът между богатството и немотията е централният социален мотив в цялото творчество на писателя. Обаче в преобладаващия брой от своите произведения Дикенс е съсредоточавал вниманието си върху съдбата на дребната буржоазия или според английската терминология "по-долната част на средната класа". Чрез съдбата на героите от тази среда Дикенс е разкрил процеса на поляризирането на класите, в който особено ярко и драматично се е отразявало развитието на капитализма. Драматизмът се е криел в това, че хората, принадлежали дотогава към сравнително обезпечена част от обществото, обеднявали, пауперизирали се и ставали безимотни. Съчувствието на Дикенс, както е известно, винаги е било на страната на онези, които са били жертви на тъй наречения буржоазен прогрес. Известно е също, че писателят е отразявал тези жизнени явления не в социално-икономически или политически аспект, макар и да е бил винаги точен при изобразяване на конкретните условия, които са определяли съдбата на героите му. В центъра на вниманието си Дикенс е поставял проблемите на нравствеността. Именно от това гледище той е разглеждал онези социални проблеми, които са играли решаваща роля в съдбата на героите му. В "Тежки времена" Дикенс за първи път се е заел да изобрази основното противоречие в капиталистическото общество. Съдържанието на романа се определя не от контрастите между немотията и богатството изобщо, а от конфликта между труда и капитала. Великият реалист е изобразил онова, което К. Маркс нарече централен конфликт на XIX век - борбата между буржоазията и пролетариата. Тази тема не е била нова за английската литература от епохата на Дикенс. Още преди него се бяха появили редица социални романи, в които темата на борбата между пролетариата и буржоазията е била разкрита с ярко художествено майсторство. Най-значителни от произведенията, предхождали "Тежки времена", са били романите на две писателки, които заедно с Дикенс и Текери са принадлежали към школата на критическия реализъм: "Шърли" (1847) от Шарлота Бронте и "Мери Бартън" (1848) от Елизабет Гаскел. През същите години в обстановката на бурните революционни събития от 1848-1849 година Дикенс достатъчно недвусмислено очерта своите позиции с романа "Домби и син", в който рязко критикува буржоазията.