Екатерина II Велика, родена София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст, е императрица на Русия от 1762 г. до смъртта си. Тя е най-дълго управлявалият владетел на Руската империя, като периодът на нейното управление често е наричан "Златен век" и е сочен като пример за просветен абсолютизъм.
След брака си с Великия княз Петър, тя всячески се стреми да спечели благоразположението на императрица Елисавета. Бракът на Екатерина и Петър обаче, се оказва несполучлив. След смъртта на императрица Елисавета (5 януари 1762 г.) Петър III става император на Русия, но с некомпетентната си политика само за няколко месеца си спечелва неодобрението на аристокрацията, духовенството и армията. Мирът, който Петър III сключва с Прусия, с което не взима никакви територии от нея (въпреки че Русия е печелившата страна в Седемгодишната война между Русия и Прусия), кара руският народ все по-малко да го одобрява като император. Екатерина смятала, че той се готви да се разведе с нея и поради това организира заговор за отстраняването му. Заедно със своя любовник Григорий Орлов, тя подготвя бунт на гвардията и принуждава Петър ІІІ да абдикира, като самата тя става императрица под името Екатерина II. Малко по-късно Петър ІІІ умира в Ропша при неясни обстоятелства, като се подозира, че това става по нейна заповед. Въпреки че не е пряка потомка на руски император, Екатерина наследява съпруга си като императорски регент. Това се основава на прецедент, който тя поддържа и който е свързан с това, че Екатерина I, родена в нисшите класи в шведско–балтийските територии, успява да наследи своя съпруг Петър Велики през 1725 г.
Често историците дебатират, че статусът на Екатерина по-скоро наподобява този на регент или узурпатор. Именно за това и малка част от сподвижници, които желаят да отстранят Екатерина, се събират около фигурата на сина ѝ Великия княз Павел, когото смятат да сложат на трона и да ограничат властта му, като се създаде конституционна монархия. Разбира се нищо от това не се случва и Екатерина управлява до смъртта си.

Екатерина II се заобикаля със способни, енергични и интелигентни сановници: Никита Панин, Пьотр Румянцев, Григорий Потьомкин, Александър Безбородко, Александър Суворов и други. Общува с много видни свои съвременници — Волтер, Дьони Дидро и други.
През 1767 г. Екатерина II свиква специална комисия, която трябва да реформира и кодифицира законодателството, и съставя за нея специален "Наказ" (ръководство), като използва много от прогресивните идеи на европейските интелектуалци и мислители по онова време: Шарл дьо Монтескьо, Волтер, Дидро и други. Създава специална организация "Свободно икономическо дружество" (1765 г.) за защита интересите на дворяните, започва прокарването на границите между владенията на помешчиците. Екатерина ІІ утвърждава наследствените съсловни права на дворянството, а крепостното право обхваща нови групи селяни. Тя извършва административна реформа, като създава системата на губерниите (1775 г.). Премахнати са и последните остатъци от автономията на Украйна.
При нейното царуване в южните части на Русия се води Селската война (1773-1775), въстание на казаци и селяни под ръководството на Емелян Пугачов, който се представя за цар Петър III. Бунтът е потушен с твърдост и жестокости. През 1791 г. е създадена Линия на уседналост с цел цялото еврейско население на страната да бъде концентрирано в определена територия.

С успеха си в Руско-турската война от 1768-1774 г. Екатерина ІІ превръща Русия във водеща сила в Югоизточна Европа. По време на войната Османската империя претърпява някои от най-тежките поражения в историята си, сред които битките при Чесма и Кахул (1770 г.). Руски войски, командвани от Александър Суворов, за пръв път преминават на юг от река Дунав. Като резултат от войната Русия получава достъп до Черно море, като заема рядконаселените степни области на днешна Южна Украйна, където са основани градовете Одеса, Николаев, Екатеринослав (днес Днепропетровск), Херсон. Съгласно Договора от Кючук Кайнарджа, Силистренско (21 юли1774 г.), с който се прекратява Руско-турската война от 1768–1774 г., Русия получава право да защитава интересите на християните в Османската империя, а Кримското ханство получава независимост от султана.
През 1783 г. Русия анексира Кримското ханство. Османците се опитват да се противопоставят, но Руско-турската война от 1787-1792 г. е катастрофална за тях и те трябва да се примирят със загубата на Кримския полуостров.

Екатерина II е имала репутацията на покровителка на изкуствата, литературата и образованието. Най–известният и голям музей в Русия, Ермитажа, който в момента се намира и обхваща целия Зимен дворец в Санкт-Петербург, възниква като частна колекция на императрицата. По идея на Иван Бецкой, Екатерина ІІ написва ръководство за обучение на малки деца, черпейки от идеите на Джон Лок и основания през 1764 г. известен Смолни институт. Екатерина ІІ е била известна още и с писането на комедии, фантастика и мемоари. По време на управлението ѝ руснаците започват да изучават много класически произведения, идващи от Европа и тамошните течения, под влиянието на които се случва и така важният за Русия период на Просвещението. Тя дори става покровителка на руската опера.
През дългото си управление, тя е имала много любовници, които често е издигала на високи постове за времето за което те са представлявали интерес за нея, а след това ги е пенсионирала с много дарове, като имоти и крепостни селяни...


Покрай биографията на великата руска императрица, майсторското перо на Анри Троая ни рисува цялостна картина на тази така богата със знаменателни исторически събития епоха...