Злато

Иманярски разкази и легенди

Кирил Димитров-Мики

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Много добро.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: РайВик Прес
Град на издаване:: София
Година:: 1999 г.
Език:: Български
Страници:: 276
Корици:: Меки
Категория:: Приказки и легенди

Предговор Имали ли сте си работа с иманяри? Навярно не. И аз не бях имал и не познавах такива люде. Преди години обаче работих на обект с монтажна бригада, в която имаше и иманяри. Тогава ми се удаде случай да ги опозная. Гледаш ги - обикновени хора. По нищо не личи, че не са като другите. Живеят си, гледат си работата, сериозни и работливи. През деня монтирахме машини в завода, а вечер, събрани в общежитието, започвахме разговорите. Щом обаче се заприказваше за иманярство, нашите приятели, а те бяха петима, в миг се преобразяваха и сякаш потъваха в друг, приказен свят. Свят, пълен със злато и скъпоценности, с конски и катърски товари, с котли с петолири, гърнета с костадинки, кюпове с махму-дии, наполеони, кюлчета и пр. Започваха да вадят стари, отдавна писани и пожълтели от времето документи и свитъци с всевъзможни скици и знаци. С наименованията на отдавна прекръстени върхове, селища и падини, с пресъхнали вече и заличени кладенчета и чешми. И подхващаха едни истории, коя от коя по-чудна. По цели нощи можеха да разказват за какви ли не иманета и чудесии. Навсякъде от лесно по-лесно. Имането чака само да отидеш и да го вземеш. На три крачки от някакъв си бук или кладенец, по посока на изгрева на зорницата, заровено салю на един аршин, лежи, ни повече ни по-малко, а цял бакърен казан, пълен с турски лири. Само че все някак си се случва, че не можеш да отидеш. Или пък ако отидеш, на лош ден си отишъл. Или някакъв знак там се губи, не можеш да го намериш изведнъж, или времето ще се случи дъждовно, не може да се копае, или много народ се върти наокШо и пречи. В началото, като ме видяха, че започвам да записвам, иманярите ми се сопнаха: "Нямаш право, казаха, да записваш нищо. Не може. Това са наши тайни и ние ти забраняваме. Та ти искаш да ни ограбиш. Ние цял живот сме посветили на това иманярство и пари харчим, а ти искаш наготово пари да вадиш. Не може. " И вече не искаха да разказват нищо в мое присъствие. После обаче иманярската им фантазия не можа да издържи, отпуснаха се и отново продължиха историите, въпреки че аз ги записвах. Но струва ми се, че заради мене започнаха да преиначават наильенованията на местностите и знаците. Виждах, че когато дойдеше да споменат някоя местност или нишан, споглеждаха се усмихнати и казваха нещо, за което бях убеден, че не отговаря на "документите им". От това, разбира се, историите им нищо не губеха. Дали местността щеше да бъде "Пазар дере" или "Калинин връх", крачките 9, а не 15, за мене нямаше никакво значение. Аз нямах и нямам намерението да диря съкровищата им, нито пък особено вярвах на историите им. Бях им искрено благодарен обаче за многото интересни часове, прекарани вечер след работа на този обект, откъснат тогава от всякакви развлечения. Сега там вече не е така. Има и кино, и театър, и редица културни места- за отмора и пълноценен отдих. Тогава обаче нямаше нищо. Ние бяхме пионери и бяхме искрено благодарни на нашите другари иманяри за техните чудни разкази и приказни видения. С тази бригада работих четири години и чух какви ли не истории. Повечето от тях съм записал и ги предавам така, както съм ги слушал. Без добавки и без украса от мене, но и без да отговарям за верността им, за епохите, наименованията и белезите.