Дневник

Едмон и Жул дьо Гонкур

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1982 г.
Език:: Български
Страници:: 887
Корици:: Твърди
Преводач:: от френски Албена Попова
Поредици и библиотеки:: Извори
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 150
Височина (мм):: 220
Дебелина (мм):: 50

"Историята е роман за онова, което е било, а романът е история на това, което би могло да бъде." Тези думи на братята Гонкур се цитират често по време на раздаването на приза Гонкур. Те изразяват тяхното творческо кредо. И двамата са изтънчени любители на историята, на изкуството и словото. И действително, още първите им опити са в областта на историята - главно историята на френското общество по време на Революцията и Директорията. Братя Гонкур са и първите историци, които се заемат с реабилитацията на личността на Мария-Антоанета във френската история. Подходът им към историята е романистичен. При император Наполеон Трети братята започват да пишат прочутия си дневник, който първоначално е публикуван на части, и издаден напълно през 1956-а година. Това е уникален документ за половин век от историята на Франция. В дневника си братята Гонкур разкриват и отношението си към някои личности, като откровено до цинизъм изразяват чувствата си към тях. В доста от случаите правят злостни забележки дори за физиката и гласа на тези хора. Сред коментираните от тях лица има известни личности като Мопасан, Флобер, Шатобриан, Толстой, Достоевски и др. Крайно откровени и дори заядливи на моменти, братята ни най-малко не се притесняват от характеристиките си за другите. Изобщо не се интересували и от критиката на критиците. Дори ги предизвикват с пренебрежителен сарказъм: "Когато видите отблизо хората, които ви аплодират, започва да ви се струва, че хората, които ви освиркват, не може да са чак толкова глупави". Въпреки този си маниер, обаче, Гонкур били добре приети както в аристократичните, така и в артистичните среди. Замисълът на Академията Гонкур е да определя едноименната френска литературна награда за "работа на въображението в проза". Първата награда е връчена на 21-ви декември 1903-та година. Съгласно завещанието на братя Гонкур десетимата членове на Академията трябва да бъдат измежду най-изтъкнатите писатели на своето време, а награденият роман - най-значителното художествено произведение в проза, написано на френски език за годината, като не е задължително авторът да е французин. "Гонкур" макар и символична като парично измерение - само 10 евро - е най-престижната литературна награда във Франция и е считана за една от най-желаните в света.