Спартак

Стоил Стоилов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Запазена.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Държавно военно издателство
Град на издаване:: София
Година:: 1964 г.
Език:: Български
Страници:: 120
Корици:: Меки
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Формат:: 84/108/32

Спартак (на старогръцки: rtakos, на латински: Spartacus; * ок. 109 пр.н.е., † 71 пр.н.е.[1]) е гладиатор, който оглавява най-голямото робско въстание срещу Рим. Произход Спартак е тракиец, произхождащ най-вероятно от племето меди(населявало средното поречие на река Стримон), но е възможно също да е бил член на племето беси (обитавало териториите от Мизия до Родопите) или на племето гети (разположено по двата бряга на Долен Дунав). Смята се, че Спартак е бил войник от тракийска помощна войска сражавала се на страната на римляните или е пленен по времето на наказателен поход на Сула през зимата на 86–85 пр.н.е. срещу медите. Военнопленникът Спартак тренира в гладиаторската школа на Лентул Батиат. Според Плутарх, жената на Спартак е пророчица и е от същото племе като него. След като Спартак бил докаран в Рим, докато спял около главата му се увила змия. Жена му изтълкувала това като знамение за бъдещето му величие. Плутарх пише, че „Спартак притежавал не само голяма смелост и физическа сила, но по интелигентност и култура стоял по-високо от своята съдба и положение“. След като Спартак избягал от гладиаторската школа, жена му избягала с него и след това живеели заедно. Въстание на робите Въстание на Спартак През 73 пр.н.е. група от около 200 гладиатори от школата на Батиат планират бягство.[] Когато планът им е разкрит, около 70 човека успяват да се доберат до кухненски сечива („сатъри и шишове“) и проправят пътя си към свободата с бой, като в движение успяват и да вземат различни гладиаторски оръжия и брони. За кратко време въстанието се разраства и обхваща Южна Италия, а изпратените набързо сформирани римски подразделения са разбити от гладиаторите. След унизителното поражение на Публий Вариний, Спартак предприема поход на север към Алпите, за да може да изведе хората си извън пределите на Римската република. Римският сенат изпраща две консулски войски, които също са победени от Спартак. След грандиозната победа робската войска отново поема на юг. В това време за претор, натоварен да води военни действия, е избран Марк Лициний Крас. Фантастичното богатство на Крас му позволява да формира на свои разноски шест легиона от ветерани и опитни войници. През 71 г. пр.н.е. Крас започва маневрена война срещу бунтовническата армия — специални малки отряди от конници и ветерани постоянно нападат робите, унищожават фуража и припасите им. Част от робите се поддава на провокацията и напада легионите на Крас, но е обкръжена и избита. Спартак отстъпва към Месинския пролив и влиза в съглашение с киликийски пирати, които му обещали да предоставят кораби с които да прехвърлят робите в Сицилия. В уречения час, обаче, когато въстаниците достигнали пролива, пиратите не се появили.[16] Възможно е Крас, който разполага с неизчерпаеми средства да е подкупил пиратите, за да предотврати прехвърлянето на войната на острова (тогавашната житница на Рим). На връщане, пътят на робската войската е преграден от укрепления и насипи с дължина 50 км., построени от римляните и проточили се през провлака на Региум. След отчаян щурм въстанниците пробиват обсадата, но в това време в Южна Италия дебаркират легионите на Гней Помпей и Марк Теренций Варон Лукул (Апиан го бърка с брат му Луций Лукул, който по това време е на изток и води война срещу Митридат).] При река Силар войската на Крас разгромява въстаниците, а трупът на Спартак така и не е намерен. Шест хиляди пленени роби участвали във въстанието са разпънати на кръстове по протежение на пътя Виа Апия от Капуа до Рим.

Ключови думи: Бележити пълководци и военни дейци, Спартак, Стоил Стоилов