Труд

Емил Зола

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Отлично запазена.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Профиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1978 г.
Език:: Български
Страници:: 606
Корици:: Твърди
Категория:: Класика
Формат:: 84/108/32

Антоан Зола е роден на 02.04.1840 в Париж, умира на 30.09.1902. Прекарва детството си в Екс ан Прованс. Като ученик се увлича от поетите романтици Ламартин, Юго, Мюсе. От 1862 до 1866 работи в издателство,,Ашет", което му открива възможности за контакти с литературните среди. Отдава се на журналистическа дейност в списание "Ревю дю прогре", в седмичника "Травай" и сътрудничи във вестниците "Евенман", "Фигаро", "Голоа". Влиза в полемика с романтиците и защитава новото по това време литературно течение реализъм. Обявява се открито срещу политиката на Наполеон ІІІ. Учението на Клод Бернар и Ломброзо за ролята на наследствеността оказва решаващо влияние върху литературното развитие на Зола, който замисля есето "Експерименталният роман" и 20-томната творба "Ругон- Макарови" с подзаглавие "Историята на едно семейство по време на Втората империя", от която първият том излиза през 1871. По време на Парижката комуна Зола е задържан от версайците и едва не е разстрелян. През 80-те години приема в дома си в Медан група писатели, които утвърждават с творчеството си натуралистичната школа: Юисманс, Мопасан, Анри Сеар, Леон Егик и Пол Алексис. Те издават колективен сборник с новели "Медански вечери", в който всеки участва с по една новела за Френско-пруската война от 1870-1871. Зола се представя с новелата "Щурмът на воденицата". Той се запознава с френски марксисти Жул Гед и Пол Лафарг, чете "Капитала" на Карл Маркс, но социалните му схващания остават по-близо до възгледите на френския утопичен социализъм. След публикуването на романа "Земя" някои от последователите му се дистанцират от него с "Манифест на петимата", в който се обявяват срещу "загниващата литература" на Зола. По време на "аферата Драйфус" Зола разобличава машинациите на военните среди в брошурата "Писмо към младежта", в известната статия във вестник "Орор" "Аз обвинявам" и с "Истината в ход".Осъден на една година затвор и глоба от 3000 франка, той емигрира в Англия и се връща във Франция през 1899. Умира при нещастен случай, задушен от въглероден двуокис в собствената си стая. Шест години по-късно прахът от тялото му е пренесен в Пантеона. Първите произведения на Зола "Разкази за Нинон" и "Изповедта на Клод"са написани под влияние на романтиците. В есетата си "Какво ненавиждам", "Моят салон" и "Едуар Мане" Зола воюва срещу академизма в изкуството и поддържа първите импресионисти. С романа "Терез Ракен" се очертава нова тенденция в творчеството му - към реализма и натурализма. Цикълът романи "Ругон-Макарови" започва с "Възходът на семейство Ругон" и завършва с том 20 "Доктор Паскал". Всяко произведение, в резултат на подробно проучване, показва личната осведоменост на автора относно биологичните и социалните фактори, които определят съдбата на човека. По-важните романи от този цикъл са с тематика из живота на трудовите хора на Париж. Зола пресъздава тяхната нищета във "Вертеп", света на проституцията в "Нана", властта на капитала в "Дамско щастие" и в "Радостта да живееш", мината и миньорите в "Жерминал", живота на селяните и низките човешки инстинкти в "Земя", властта на парите над равните пред закона граждани в "Пари"и "Разгром". Доказателство, че не са му чужди лиричните теми, са книгите "Една страница любов" и "Мечтата", но две години по-късно се завръща към натуралистичния роман, който се налага не само във Франция, но и в европейската литература. Увлечението на Зола по социалните теории е ярко изразено в "Четирите Евангелия", цикъл от четири романа: "Плодородие", "Труд", "Истина" и "Справедливост", останал незавършен. Тези романи разобличават буржоазния строй и изразяват вяра в победата на разума и алтруизма над егоизма, на правдата над несправедливостта. В цикъла "Три града" - "Лурд", "Рим", "Париж", Зола показва, че не се задоволява само с описанията на недостатъците на обществото, но търси и пътища за тяхното преодоляване. Зола е автор и на комедии, в които възражда традициите и на Молиер и на Бомарше. Слугите и тук са по-хитри от господарите. Теоретическата обстановка на театралните творби на Зола се намира в трудовете му "Нашите драматурзи" и "Натурализмът в театъра", в които се обявява срещу романтичните тенденции в театъра от средата на 19 век и буржоазната мелодрама на Скриб и Ожие. Пише също и разкази, събрани в няколко тома, либрета, непубликувани театрални пиеси, адаптации за романите си за сцена и есета, където излага естетическите си схващания за натурализма, есето "Експерименталният роман", публикувано най-напред в Русия в списание "Европы", "Романистите натуралисти" и "Литературни документи".

Ключови думи: Труд, Емил Зола