Предлаганата студия се състои от четири тематично обединени статии, занимаващи се с някои осъществявани през ІІ-І в. пр. н. е. монетосеченета, свързани преди всичко с района на югозападна Тракия.
В първата статия са разгледани тетрадрахмите от Тасоски тип II период, отсичани през ІІ-І в. пр. н. е. Първите емисии от тях принадлежат на Тасос, който отсича сравнително малка част от монетите от този тип. Това негово монетосечене е съпроводено и последвано от отсичането в съседни на Тасос райони на многобройни емисии подражания на оригиналните тетрадрахми, изпълнени в един близък до оригиналния, а в някои случаи и лековарваризиран стил. Посочени са доводи за вероятната възможност първите подражателни емисии да са отсичани от Македонското царство. Установява се, че най-големите количества от тези подражателни емисии са отсичани от Рим за обезпечаване на политическите му цели в Тракия, като са отбелязани тези от тях, които могат да се определят и датират сравнително точно. Посочени са и отделни емисии, които са били отсичани от Понтийското царство по време на военните му действия срещу Рим в Тракия.
След като Рим отнема независимостта на Тасос, под контрола на римските наместници продължава отсичането на нови големи емисии късни подражания, представляващи варваризирани и силноварваризирани тетрадрахми от Тасоски тип II период. Подобни монети са отсичани и във вътрешността на Тракия в местни монетарници намиращи се под контрола на отделни племенни групи или владетели от тези земи.
В проучването е направен опит да се създаде класификация на това имащо много издатели монетосечене, да се извърши определянето на някои от тях, както и да се посочат хронологичните граници на отсичането на тетрадрахмите от основните класификационни групи
Във втората статия засяга част от една разпиляна колективна находка от варваризирани тетрадрахми от Тасоски тип II период, даваща възможност на база на конкретния материал да се определи от името на кого са били отсичани тези тетрадрахми от Тасоски тип с надписа КОТYOC ХАРАКТНР.
В третата статия, на база наблюдения върху голямо количество непубликуван нумизматичен материал е разгледано едно малко познато, но изключително интензивно монетосечене на варваризирани и силноварваризирани бронзови монети и сребърни монети от малък номинал от типовете съответно "младежка глава на речен бог-тризъбец" и "глава на нимфа-нимфа седнала на нос на кораб". Представени са доводи, че то представлява осъществявано през I в. пр. н. е. монетосечене, извършвано под контрола на съюзното на Рим тракийско Сапейско царство.
В четвъртата статия е публикуван един неизвестен досега тип тракийски тетрадрахми с надпис от опаковата страна ВАС (или Σ) ΙΕΩC (или Σ) ΡΟΙΜΗΤΑΛΚΟV, които са вероятно едни от последните отсичани емисии тракийски тетрадрахми.
Ставри Топалов е роден в София на 21.09.1939 г. Средно образование завършва през 1957 г. в гр. Любимец, а висше техническо в МЕИ София през 1963 г. От 1963 г. до закриването му през 1996 г. работи в Института за специални и агрегатни машини към системата на ДСО ЗММ, изминавайки пътя от конструктор до ръководител направление. Научен сътрудник I степен, участвал в предварителните проучвания, офертната дейност, разработката на конструктивната и технологична документация, монтажа, изпитанията и внедряването на над 500 агрегатни машини и автоматични линии, както и в свързаните с тях научни публикации. В част от тези реализирани за страната и чужбина съоръжения са заложени негови изобретения. Награждаван с редица награди за личен принос в техническия прогрес. Почетен изобретател на България.

От ученическите си години се интересува от древна история и започва да колекционира антични монети. През 1968 г. става член на нумизматичната организация в София, а от 1973 г. е член на нейното ръководство. От 1979 досега е член на ЦС на Съюза на българските нумизматични дружества. Отговарял е за изложбената дейност и работата, свързана с експертната дейност към Съюза на българските нумизматични дружества. От 1999 г. е почетен член на Съюза на българските нумизматични дружества.

Основна тема в колекцията му са монетите на тракийските и македонски владетели и градовете от земите на Тракия влизащи в териториите на днешна България, сечени VI-I в. пр. н. е. Предоставял е за проучвания отделни монети и раздели от монети на научни работници у нас и в чужбина. С монети от колекцията си е участвал в организирани изложби у нас и в чужбина.