Санторини

Алистър Маклейн

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Отлично запазена. Без забележки.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Фама
Град на издаване:: София
Година:: 1993 г.
Език:: Български
Страници:: 181
Корици:: Меки
Категория:: Криминални романи
Формат:: 84/108/32

Алистър Маклейн (на английски: Alistair Stuart MacLean) е британски писател на бестселъри в жанра военен и шпионски трилър. Алистър Маклейн е роден на 28 април 1922 г. в Шетлестън, Шотландия, Великобритания, в семейството на Ревт Алистър Маклийн и Мери Ламонт, трети от четирите сина. Баща му е бил министър в Шотландия, а майка му певица. Семейството му е добре образовано и са говорели шотландски, келтски и английски език. Ранните си години прекарва в Дивот на десет километра южно от Инвърнес. Когато е на 14 години баща му умира, и той и майка му се преместват в Глазгоу, където остава и учи със стипендия в колежа „Хилнеад” до 1941 г. На 18 г. Маклейн постъпва в Кралския военноморски флот като кадет в Кралската академия в Инвърнес. До 1943 г. служи като моряк и торпеден оператор на кораба „Bournemouth Queen”, който е преустроен от екскурзионен лайнер на охранителен кораб край бреговете на Англия и Шотландия. След това е прехвърлен на лекия крайцер от клас „Dido” - „Royalist”. Корабът действа през 1943 г. в Атлантика, като конвой на групи търговски кораби и самолетоносачи, и в операции срещу „Тирпиц” и други обекти по норвежкото крайбрежие. През 1944 г. корабът е в Средиземно море като част от откриването на втория фронт във Франция, блокадата на остров Крит и бойните действия в Егейско море. През 1945 г. е в Далечния изток като охранителен кораб и в операции срещу японските цели в Бирма, Малайзия и Суматра. След японската капитулация помага за освобождаването и евакуацията на военнопленници от затвора „Шанджи” в Сингапур. Маклейн напуска Кралския военноморски флот през 1946 г. Учи в Университета на Глазгоу, където се дипломира през 1953 г. със степен по английски език. През 1983 г. университета му присъжда титлата „доктор хонорис кауза” за цялостния му принос към литературата. Още докато е студент, и след това като учител, Маклейн пише кратки истории за допълнителни приходи. През 1954 г. участва в конкурс с морската история "Dileas", печели първо място и награда от 100 лири. Започва работа като учител в Рутърглен (сега част от южен Глазгоу). След завършването си се жени за Гизела Хейнришен, която е вдовица от войната и има син. Заедно имат още двама сина. Още докато е студент, и след това като учител, Маклейн пише кратки истории за допълнителни приходи. През 1954 г. участва в конкурс с морската история "Dileas", печели първо място и награда от 100 лири. След публикацията на разказа издателството се обръща към него с предложение за написването на роман. Маклейн, подкрепен от брат си Иън, веднага се отзовава и през 1955 г. издава първия си роман „Крайцерът "Юлисис" въз основа на собствените си преживявания във войната. Романът има голям успех и от 1956 г. Маклейн се посвещава на писателската си кариера. Произведенията на Маклейн стават бързо популярни и търсени от читателите. Той се продава толкова добре, че дори в началото на 60-те той прави опит и публикува два от романите си под псевдонима Ян Стюарт, за да докаже, че успехът му не се дължи на името му. През 1959 г. той се премества да живее и пише в Женева, за да намали данъчните тежести. Остава там четири години. През 1963 г. решава да си почине от писането на книги и купува хотел в Корнуол, Англия, наречен „Ямайка Ин”, с който се занимава до 1966 г., когато отново се връща към писането на романи и сценарии на филми. Файл:Alistair Maclean grave.jpg Надгробна плоча Маклийн в Старото гробище в Целини, Женева, Швейцария. Погребан е на няколко крачки от гроба на Ричард Бъртън. Надписът гласи: "Елате мои приятели, не е твърде късно да се търси нов свят" Повечето от романите на Маклейн са военни трилъри, предимно в по-ранното му творчество, а впоследствие той пише предимно шпионски трилъри и приключенски апокалиптични трилъри. В тях, освен пейзажите от Северния ледовит океан и театъра на бойните действия, има и много екзотични части от света. В романите му не се набляга на секса, а само на романтиката. Най-доброто в тях е романизирането на собствения опит и впечатления на писателя от участието му във войната. Около 1980 г. на Маклийн е поръчано от американската компания за кинопродукция да напише поредица от сценарии, по които впоследствие да бъдат произведени филми. Той създава серия от сценарии за дейността на Организацията на обединените нации за борба с престъпността (UNACO). Тези сценарии, са романизирани от писателите Алистър Макнийл, Джон Денис (псевдоним на Джон Едуардс и Денис Фрост) и Хю Милър. Те са издадени с голям успех предимно след смъртта му. Много от произведенията му са екранизирани във филми, които имат сериозен успех сред публиката. През 1972 г. бракът му с Гизела се разпада и той се жени през същата година за Мария Марселе Георгиус. Бракът му продължава до 1977 г. и отново се разпада предимно поради неговата злоупотреба с алкохола. Алистър Маклейн умира от сърдечна недостатъчност на 2 февруари 1987 г. в Мюнхен, Германия. Произведения Колекция от книги на Маклийн от периода 1955-1971 г., публикувани от издателство „Heron Book” (Лондон) в средата на 1970 г. Самостоятелни романи Крайцерът "Юлисис", HMS Ulysses, 1955, South by Java Head, 1955 Последната граница, The Last Frontier (The Secret Ways), 1955 Нощна стража, Night Without End, 1955 Страхът отваря всички врати, Fear is the Key, 1961, The Dark Crusader (The Black Shrike), 1961 Златното рандеву, The Golden Rendezvous, 1962, The Satan Bug, 1962 Акция "Зебра", Ice Station Zebra, 1963 Устата на гроба, When Eight Bells Toll, 1966, Where Eagles Dare, 1967 Кукла на верига, Puppet on a Chain, 1969, Caravan to Vaccares, 1970 Мечия остров, Bear Island, 1971 Пътят към смъртоносния прах, The Way to Dusty Death, 1973 Проходът на сломените сърца, Breakheart pass, 1974, Circus, 1975, The Golden Gate, 1976 Морска вещица, Seawitch, 1977 Goodbye Калифорния, Goodbye California, 1978 Атабаска, Athabasca, 1980 Реката на смъртта, River of Death, 1981, Partisans, 1982, Floodgate, 1983 Сан Андреас, San Andreas, 1984, The Lonely Sea, 1985 Санторини, Santorini, 1986

Ключови думи: Санторини, Алистеър Маклейн