Детство

Максим Горки

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Следи от времето. Отделено книжно тяло от челната корица.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Книго-Лотос
Град на издаване:: София
Година:: 1945 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 182
Корици:: Меки
Категория:: Чужда проза
Формат:: 59/84/16

Алексей Максимович Пешков, известен в целия свят като Максим Горки, е роден на 16 март 1868 г. в Нижни Новгород, на река Волга. Бащата на писателя бил беден човек, дърводелец, природно умен, с добър и весел нрав. Когато Альоша бил на три години, се разболял от холера. Грижейки се денонощно за него, се заразил бащата и болестта предизвикала смъртта му. Не издържала враждебното отношение на своите богати близки майката Варвара Василиевна се омъжила повторно. Вторият съпруг обаче не приел Альоша и той останал на грижите на прекрасната си баба – Акулина Ивановна. Осемгодишен, Алексей постъпил в училище. Децата му се подигравали заради изкривените обувки на майка му, които той носел, заради палтото му, което било прекроена блуза на баба му. Но скоро децата променили отношението си към Пешков – те разбрали, че той има силна памет, остро, наблюдателно око и е добър приятел. Завършил училище с пълно отличие, но не можел да продължи образованието си. Починала майка му. На 9 години останал кръгъл сирак. Време било сам да изкарва хляба си – започнал с вехтошарство, миел прозорци, слугувал при вуйчовците си, които му забранявали да си губи времето с книги. „Ако ми предложеха, ще напише по-късно Горки, – иди учи, но затова всяка неделя ще те бием с пръчка на Николаевския площад, аз навярно бих приел това условие“. Жаждата за знания отвела Алексей Пешков в Казан, но той нямал училищна подготовка, за да постъпи в университета. Работел в една пекарница, където ограмотявал работниците, а под хляба криел нелегална литература. Какъв ли не е бил Горки след това: бакалин, пазач, рибар, хамалин, зидар, ковач. Съдбоносна била за него срещата му с Александър Калюжни, бил на заточение няколко пъти в Сибир. Той го съветвал: „Пишете. Пишете за всичко, пишете просто, така, както го разказвате“. Скоро излязъл първият разказ на Горки „Макар Чудра“. Появили се „Баба Изергил“, „Челкаш“, „Песен за сокола“ – произведение, което излязло в милиони екземпляри. Читателите жадно търсели произведенията на Горки. След „Очерци и разкази“ излязла от печат „Тома Гордеев“. Местните търговци го считали за вреден съчинител и смятали, че трябва да бъде заточен накрай света. Полицията го дебнела, няколко пъти бил арестуван и заточван. С жена си Катя Максим Горки споделял, че си има своя правда – правдата на революцията. Безсмъртното му произведение „Песен за Буревестника“ разпалило огън в милиони сърца. Песента се преписвала и разпространявала, всички я учели наизуст. Горки станал един от най-популярните писатели не само в Русия, но и в целия свят. Бил избран за почетен член на Руската академия на науките. „Повече от оригинално!“ – казал царят и отменил решението. Туберкулозата на писателя пламнала с нова сила. След лечението Горки бил заточен в Арзамас, но заради открития гневен протест на Ленин, властта била принудена да го освободи. Последвали много произведения: „Еснафи“, „Дачници“, „Деца на слънцето“, „Врагове“, „На дъното“, от което е крилатата фраза „Човек – това звучи гордо“. Заради откритото си обвинение на царя, Горки е хвърлен в Петропавловската крепост, но под напора на европейското обществено мнение, бил освободен. Той заминал за Германия, Швейцария и Франция, за да осуети заемите, които царското правителство искало за задушаването на революцията в Русия. В тези страни писателят се запознал с много интересни личности. Навсякъде бил посрещнат с големи почести. Когато след това бил в САЩ, там написал романа „Майка“, отпечатан на много езици. Заради този роман Горки не можел да се върне в Русия, там го очаквал арест. Останал в Италия на остров Капри цели 7 години. Там го посетил Ленин, посетил го и синът му Максим. На острова той написал „Детство“, „Приказки за Италия“ и др. произведения. В Соренто, където се лекувал по настояване на Ленин, написал очерка „Ленин“. През 1828 г. съветските хора устроили импозантно посрещане на Горки. Прекалено скромен, той се чувствал притеснен от това. През следващата година бил избран за член на Централния изпълнителен комитет на СССР. Но и като държавен ръководител Максим Горки продължил да пише. Излезли от печат „Егор Буличов и другите“, „Достигаев и другите“, „Клим Самгин“. Гениалният буревестник на революцията, основоположникът на пролетарската литература Максим Горки умира на 18 юни 1936 одина.