Господин ГОЧЕВ (1915-1975) е роден в с. Обручище, Старозагорско, участник в антифашисткото съпротивително движение. След 9 септември се включва в дейността на Държавна сигурност. При създаването на външнополитическото разузнавателно управление през 1950 г. (Първо управление) е негов зам.-ръководител, а от януари 1952 до април 1964 г. – негов ръководител. След това дълги години е зам.-завеждащ отдел“ „Военен“ на ЦК на БКП. Генерал. Автор на документалната книга „Бюро „Д-р Делиус“ (1969 г., 334 стр.), на повеста „Червените въгленчета” (1972 г., 155 стр.) и на разкази и сценарии за филми.

Господин Гочев е един от ръководителите на българското външнополитическо разузнаване (Първо управление), стоял най-дълго време начело на него. Преди това той е бил заместник на първият началник на управлението генерал Христо Боев, бивш съветски разузнавач. Гочев продължава неговата линия – на привличане на млади и с добро образование служители в управлението, които изпраща в задграничните ни резидентури под прикритието на дипломатическите, консулските и търговските представителства. В структурата и дейността на разузнаването влага опита на съветското разузнаване. Основно внимание обръща на повишаване професионализма в работата на разузнаването, с оглед получаване на своевременна информация за съседните Турция и Гърция и западноевропейските страни, смятани тогава за основният противник на България. След оттеглянето от оперативното ръководство на разузнаването се отдава на писателска дейност.

Първата му книга – „Бюро „Д-р Делиус” е най-доброто и пълно изследване на дейността на хитлеристкото разузнаване в България. Д-р Делиус е псевдоним на Ото Вагнер (1898–1983), който от 1940 до септември 1944 г. е ръководил резидентурната група на Абвера (военното разузнаване) в България, а през 1944 г. и на Гестапо, под прикритието на стопански съветник на военния аташе в германската легация в София. В България изгражда мощна резидентурна мрежа и поддържа тесни връзки с Разузнавателния отдел при Щаба на войската и с отдел „Държавна сигурност“ към Дирекцията на полицията, някои служители от които преминават на заплата към Бюрото. Създава картотека от над 10 000 души български граждани, представляващи интерес за германското разузнаване. Вербува свой мощен агентурен апарат в страната, който му позволява да бъде добре информиран и да влияе върху процесите и обществено-политическото развитие на страната.

„Бюро „Д-р Делиус” е автентичен разказ за дейността на хитлеристката резидентурна мрежа в България, благодарение на това, че Гочев е използвал редица архивни и оперативни данни на разузнаването и контраразузнаването. Това му позволява да ни въведе в шпионската дейност на Ото Вагнер и неговите служители, която е неразделна част от дейността на Абвера по отношение на всички европейски страни, които са били обект на неговото внимание. Той ни запознава със структурата и задачите на Абвера и конкретно на неговата резидентурна група в България. Д-р Делиус установява тесни връзки с Разузнавателния отдел (РО) при Българския генерален щаб, с отдел Държавна сигурност при Дирекцията на полицията, с висши военни и политически дейци на България, с представители на различни обществени групи в страната, включително на църквата и масоните, с основната цел, която е преследвал Абвера – България да стане съюзник и изпълнява волята на хитлеристка Германия. От територията на България Абвера събира разузнавателна информация за съседните й страни и особено за Турция. Подготвя навлизането и осигуряването сигурността на хитлеристките войски по време на престоя им в България. Непосредствено подпомага РО и Държавна сигурност в разкриване дейността на чуждите разузнавателни служби в България и най-вече на английското (резидентурната група на Гриневич) и съветското (резидентурната група на ген. Владимир Заимов) разузнаване. През 1941 г. подпомага Държавна сигурност в разгромяването на групите български емигранти – подводничари и парашутисти, които идват в България, за да се включат във въоръжената антифашистка борба. Внася в България нови пеленгатори и благодарение на тях са разкрити няколо резидентурни групи на съветското разузнаване използвали радиостанции за връзка с Центъра (групите на Александър Пеев и Гино Георгиев). Непосредствено участва и прилага опита на германското Гестапо в сломяването на антифашистката съпротива в страната и конкретно на дейността на нелегалната комунистическа партия. Оказва влияние върху отговорни държавни ръководители България да се включи във войната срещу Съветския съюз. Установява контакти с ръководители на ВМРО с цел да ангажира негови отряди в антипартизанската борба в Гърция и Югославия. Поддържа тесни връзки с Александър Цанков и легионерите и през лятото на 1944 г. се опитва да извърши политически промени в страната чрез преврат, с цел засилване прохитлеристкото направление в правителството. Господин Гочев ни въвежда и в света на заговорите и преговорите, които се водят след 1943 г. от цар Борис и ръководителите на България за излизане от съюза с Германия и сключване примирие с англо-американските сили и за усилията на Делиус, на германския посланик в България Бекерле и лично на Хитлер да запазят в своята орбита нашата страна. За да дойде и краят на Бюро „Д-р Делиус” с извършеният преврат на 9 септември 1944 г. и установяването на отечественофронтовската власт.

Малко преди 9 септември 1944 г. Ото Вагнер успява да избяга и след това живее в Западна Германия. След създаването на разузнавателната организация на Райнхард Гелен в Западна Германия, която през 1956 г. прераства във Федерална информационна служба (БНД) е използван като консултант по линия на Съветския съюз и България. Една от целите на книгата на Господин Гочев е да бъде компрометирано тогавашното западногерманско разузнаване като убежище на бивши нацистки престъпници.

Книгата има документален характер, тъй като автора се позовава на документи, мемоари и спомени от това време. Но тя има и художествена стойност, доколкото Господин Гочев се е опитал на някои места да предаде събитията и фактите в художествена форма. Това негово увлечение по художественото пресъздаване на събития и герои проличава и в книгата му „Червените въгленчета”. В нея той разказва за съдбата на един български разузнавач, попаднал в плен при противника, който въпреки мъченията и издевателствата запазва своята вътрешна същност и след като преминава през тежки премеждия успява да се завърне в България с ценни разузнавателни сведения.

И двете книги на Господин Гочев са написани в духа на тогавашните идеологически щампи и изисквания. Но въпреки това, те са интересен документално-художествен поглед върху историята на България от периода на антифашистката съпротива и времето на Студената война.