Цочо Билярски - съставител.


Освобождението на българския народ не завършва със Санстефанския мирен договор, тъй като само няколко месеца ю-късно Берлинският конгрес разпокъсва българските земи, като от освободените земи създава две български държави - Княжество България и Източна Румелия, а останалите - Македония и Одринска Тракия връща на Турската империя, Северна Добруджа е откъсната от България и предадена на Румъния, а Моравско и Тимошко - на Сърбия.
В Македония и Одринска Тракия се запазват съществуващите до Руско-турската война социалноикономически условия. Борбите на българите за освобождение на поробените им земи и за обединение продължават, но за Македония и Одринско съществува нова политическа реалност в сравнение с времето до 1878 г. Това е свободното българско княжество, което е не само стимулиращ фактор, но и база на националноосвободителното движение на поробените българи, от която революционерите получават не само материални средства и оръжие, но и вдъхновение и подкрепа за продължаване на борбата. Свободните българи също не щадят силите и живота си и продължават борбата заедно с поробените си братя срещу многовековния поробител.
Националноосвободителните борби след 3 март 1878 г. минават през различни етапи - създават се комитетите "Единство", избухва Кресненско-Разложкото Въстание, съпротивата в Родопите срещу опитите за реставриране на положението до войната, Охридското съзаклятие, съединисткото движение и създаването на Българския таен революционен централен комитет, Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война, четническото движение преди и след Съединението, опитите да се изградят революционни комитети в Македония и Одринско преди 1893 г., Възникването на македонски и одрински благотворителни братства и дружества в Княжество България, създаването на Българските македоно-одрински революционни комитети В Солун на 23 октомври 1893 г. и учредяването на Македонския комитет в София през март 1895 г...
С настоящия том имаме амбицията да сложим началото на поредица от документални сборници, разкриващи мястото на Македонския въпрос във външната и вътрешната политика на княжеството. В него са включени всички запазени отчетни доклади и протоколи от десетте конгреса на Върховния комитет, а така също и запазените протоколи от заседанията на комитета между отделните конгреси и протоколите от районните конгреси на Върховния комитет от 1905 г., както и протоколите на Офицерското братство и Одринското дружество "Странджа", влизащи също в структурите на Македоно-одринската организация в Княжество България. Всички празноти поради липса на протоколи са запълнени с окръжни писма на комитета и с материали от периодичния печат, в които има информация за работата и решенията на конгресите.
Въпреки наличието на отделни публикации на документи от отделните конгреси в настоящия том всички материали за първи път се публикуват цялостно и без каквито и да било промени.