Мопра; Орас

Жорж Санд

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Запазена, липсва обложката.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1984 г.
Език:: Български
Страници:: 620
Корици:: Твърди
Поредици и библиотеки:: Библиотека " Световна класика"
Категория:: Чужда проза
Формат:: 84/108/32

Жорж Санд започва да пише романа "Мопра" през 1835 г. след раздялата си с Мюсе и го завършва през 1837 г. Действието се развива във втората половина на XVIII в. сред романтичен декор, в който се извисяват мрачните кули на Рош-Мопра. Романа можем да четем като приключенски и рицарски, в който има битки, крепости, подземия, мъчения. Но той е и любовен, и семейна сага, и възпитателен роман за израстването, повлиян от идеите на Жан-Жак Русо, че човек подлежи на превъзпитание. "Мопра" е феминистки манифест. Жорж Санд защитава правото на жените да получат образование, да се омъжват по своя воля и по любов. Историята е разказана под формата на изповед на Бернар Мопра. Възпитателен роман за духовното израстване Бернар Мопра загубва родителите си на седем години. Отглежда го злият му чичо Тристан Мопра заедно с грубите си братя. Чичовците са покварени злодеи. Благородник, пропит от родово високомерие, жертва на жесток род, който го е лишил от образование и го е включил в разбойническата си шайка, героят е воден предимно от първичните си инстинкти. Подвластен на първичните си инстинкти, които не се е научил да овладява, измъчван от своята недодяланост, младият Бернар не престава да оскърбява достойнството на любимата жена. В естетиката на рицарските любовни романи героят е подложен на изпитания. За да заслужи любимата, за да спечели сърцето й, той не трябва да се пребори с някой съперник, а да превъзмогне самия себе си. В крайна сметка Бернар приема духа и ценностите на социалния ред, и се интегрира добре в обществото. Изпитанията, през които преминава, биват възнаградени, и чрез силата на любовта той успява да преодолее омразата в сърцето си. "Възпитанието дава лек за всичко, най-важното е да се намери подходящ начин за възпитание на всеки човек" е дълбокото прозрение, до което достига в края на живота си. Едме - идеала за жена Жорж Санд въплътява в главната героиня Едме идеала си за жена - силна, интелигентна и смела. Едме и Бернар се срещат на 17 години. Те са далечни братовчеди. По време на лов конят на Едме не й се подчинява, тя се загубва в гората и попада в плен на чичовците, които подтикват Бернар да я изнасили, за да покаже, че е мъж, но тя успява да го укроти и да го убеди да избягат заедно. Бернар намира убежище у бащата на Едме, който го приема като свой син. За да й се хареса, той решава да се образова, надявайки се, че тя ще се съгласи да се омъжи за него. Заминава за Америка с армията на Лафайет, където остава шест години. След завръщането си повторно иска ръката й, но тя пак отказва въпреки клетвата, която му е дала да не принадлежи на никого, преди да бъде негова. Едме е ранена по време на лов. Бернар е заподозрян и хвърлен в затвора в Шатър, където днес се намира музеят на Жорж Санд. Едме се застъпва за него и след като е разкрит истинският виновник, тя решава, че Бернар е достоен за нея. Оженват се и живеят щастливо според разбиранията си за християнско семейство, споено от взаимното уважение между съпрузите, от любов и вярност. Едме е безстрашна, защото притежава силата на хубавите слова, с които може да покорява, подчинява, отдалечава от себе си или привлича всеки. Не се страхува от общественото мнение, нищо не може да пречупи гордостта й, никога не би могла да понесе любовно насилие и мъжкото господство. Тя е всичко друго, но не и малодушен характер или робска душа. Разумът и справедливостта на Едме ръководят Бернар през целия му живот. През шестте години, в които са разделени и които героят прекарва в Америка, той успява да съхрани целомъдрието си и да остане верен на Едме, въпреки съблазните на пропитата с чувственост природа и многобройните възможности. Приятелят му Артър разяснява противоречивите чувства в човешкото сърце: "Научете се да различавате любовта от желанието, желанието се стреми да разруши преградите, които го подмамват, и умира над останките на победената добродетел, любовта се стреми да живее, затова иска предметът на обожанието й да стои дълго зад диамантена стена, чиято блестяща твърдост съставлява ценността и красотата й." Идеите на Френската революция "Мопра" е роман, който се развива на историческия фон на узряване на идеите на Френската революция и на нейното избухване, което обаче с нищо не нарушава идиличния живот на Бернар и Едме. От благородническо потекло, но образовани и с напредничави идеи, те дават голяма част от имуществото си и се подчиняват на законите на републиката. Едме остава вярна на теориите си за всеобщо равенство. Пасианс е героят, който най-силно вярва в социалната утопия. Пасианс, така нареченият магьосник, мъдрият отшелник с революционни възгледи живее в кулата Казо. Пасианс е получил образованието си от свещеника, който му чете книги или го въвежда в идеите на различни философи. Така той се запалва по Русо, след като свещеникът му разказва "Веруюто на савойския викарий" и възприема теорията му като поетична религия. Пасианс твърди, че няма училища, които да ни обясняват какви са нашите права. Той предвещава идването на Френската революция, надигането на бедняка срещу богаташа и вярва, че ще се възцарят на земята мир и благоденствие. В решителни моменти Пасианс винаги произнасял думата patience - търпение - откъдето получил прякора си. Съвременният читател може да открие в "Мопра" много повече от една страстна любовна история, която минава през хиляди премеждия и завършва с щастлив край. Това е роман за противоречивите страсти, които битуват в човешката душа, за силата на женския гений, за християнските ценности, за смирението и търпението, които помагат на човека да победи гнева си. Жорж Санд, известна с революционното си скандално поведение на еманципирана жена, създава прекрасния образ на Едме, въплъщение на свободолюбие, разум и добродетели, която успява да преобрази свирепото сърце на Бернар: "Тя беше единствената жена, която съм обичал през целия си живот, никога друга не привлече погледа ми, не усети моята топла прегръдка." Романтичната любов е плод на духовно израстване и на възпитание на чувствата. Блестящият финал ни връща към историческите вълнения от края на XVIII в. Патетичните слова срещу смъртното наказание, с които завършва романът, произнесени само няколко години след като Виктор Юго публикува "Последният ден на един осъден на смърт" (1929), с което поставя началото на голямата борба в своя живот срещу смъртното наказание, са поредното доказателство за дълбокото послание на "Мопра", произнесено от устата на Бернар: "Смъртната присъда предполага, че виновният е непоправим, а небето - безпощадно."

Ключови думи: Мопра Орас, Жорж Санд