Куентин Дъруърд

Уолтър Скот

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Запазена, Без забележки.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1967 г.
Език:: Български
Страници:: 538
Корици:: Твърди
Категория:: Исторически романи
Формат:: 59/84/16

Куентин Дъруърд. Уолтър Скот. „Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“ С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман. Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег. По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман. Въпреки огромната си популярност днес Скот с изненада би установил, ако можеше, че го смятат за детски писател. В европейската история на английския романтизъм той, редом с Байрон, заема най-видно място. Годината на смъртта му - 1832-а, разделя литературноисторическите периоди - деветнадесетият век и викторианството започват с нея. Уолтър Скот се ражда и остава истински шотландски патриот. Успява да покани почитателя си крал Джордж IV на официална визита в Единбург и така кралската особа става първият английски монарх, посетил Шотландия след Чарлс II през 1650 година, Скот лично го убеждава да носи шотландски килт (традиционна мъжка носия - бел. ред.). Шотландската банка въвежда шотландската лира и докато върху английските лири по традиция се отпечатва портрет на краля или кралицата, върху шотландските стои ликът на Уолтър Скот. Той е една от легендите, с които шотландците се гордеят. Житейският път на писателя привидно не е белязан с драматични перипетии. Бъдещият сър Уолтър Скот, баронет, е роден на 14 август 1771 година в Единбург, в семейството на адвоката Уолтър Скот и съпругата му Ана Ръдърфорд, дъщеря на професор по медицина. От единадесетте родени братя и сестри шест умират като невръстни деца. Той оцелява от нелечимия по онова време полиомиелит (детски паралич) и е изпратен във фермата на дядо си. Скот израства с приказките на баба си за шотландски герои. От 1779 до 1783 г. посещава Единбургската гимназия, след което продължава дванадесетгодишен като студент в Единбургския университет, където изучава изкуство и след това право, стажува при баща си. Вече пораснал, е здрав, физически силен, висок (над метър и осемдесет) младеж, макар че до края на живота си продължава да куца с десния крак от полиеомиелита. Още шестнадесетгодишен, под въздействие на спомените от детството се заема да събира народни балади, по-късно превежда балади на Готфрид Бюргер и Гьоте. От това време е първото му любовно увлечение и първото разочарование - Уилямина Белскес от Фетеркеърн го отхвърля. Скоро след това, през 1797 година, двадесет и шест годишният Скот, който като доброволец от кавалерията пътува на много места из Шотландия, среща в Гилсланд, курорт с минерални бани, Маргарет Шарлот Шерпантие, дъщеря на французина от Лион Жан Шерпантие, и се жени за нея на 25 декември 1797 година. Двамата имат четири деца (Шарлът Софая, родена през 1799 г., Уолтър, роден в 1801 г., Ан, родена в 1803 г. и Чарлс, роден в 1805 г.). Започва с романтични поеми Той е започнал вече да пише и публикува дългите си романтични поеми (фактически романи в стихове) с исторически сюжети - "Балада за последния менестрел", "Мармион", "Дамата от езерото", "Рокъби" и други са отпечатани от 1805 до 1817 година. Романите му обаче фактически се явяват продължение на неговата поезия в проза. Поезията на Скот не е забравена. Шуберт пише прочутата си "Аве Мария" по немски преводи на негови песни, а и до днес американският президент по традиция е посрещан тържествено с марша "Здравей, вожде" по стихове на Скот от "Дамата от езерото". Решава да се залови с бизнес и основава с приятел печатарско-издателска фирма. Прави много разходи и за строителство на семейното имение Абътсфорд и през 1826 година стига до фалит. Общият размер на задълженията му е 130 000 лири и като се има предвид, че 130 лири са били достатъчни за една-две години прилично живеене, може да се разбере, тези 130 000 са равни на милиони днес. Трескаво произвежда романи Едно нещастие обаче по прищевките на съдбата лесно може да стане щастие за друго. Скот не само поема задълженията на приятеля си, но и намира изход да се опита да излезе от ситуацията по почтен начин. Започва да пише романи. (Уинстън Чърчил години по-късно постъпва по същия начин.) Скот започва трескаво да "произвежда" романи - по един на година, по два и повече. Романите на Скот - написани общо за 12 години, са двадесет и седем, всичките са публикувани или анонимно, както и останалите му белетристични творби, или под доста чудновати псевдоними - Джебедайа Клайсботъм, Кристал Крофтангри, Малакай Малагроутър, Лорънс Темпълтън, капитан Клътърбък. Според един анекдот Бетовен, съвременник на Скот (1770-1827) и очевидно почитател на творчеството му, захвърлил поредния му роман, възкликвайки: "О, Боже, този човек пише за пари!" Скот наистина пише за пари, воден от желанието на честен човек, който иска да изплати дълговете си. Започва през 1814 година с един от прочутите днес романи - "Уейвърли", който е продължен от още 16 тома "от автора на "Уейвърли", сред тях "Гай Манеринг", "Антикварят", "Роб Рой", "Айвънхоу", "Кенилуърт", "Куентин Дъруърд". Междувременно публикува и четири серии "Разкази на моя хазяин" ("Черното джудже", "Стари хора", "Сърцето на Мидлотиан", "Ламермурската годеница", "Легенда за Монтроуз" и много други), както и серията "Хрониките на Канънгейт". Успехът на всичките му творби е сензационен. Скот поръчал да му направят специално бюро с два плота, за да може да пише едновременно по два романа. Публиката нарича загадъчния автор "Магьосника от Севера", макар че слуховете сочат Скот. Любопитно е, че когато през 1815 година отива на обяд у принц-регента и бъдещ крал Джордж IV, желанието на принца било да се види с "автора на "Уейвърли". Анонимността на Скот е разкрита към 1825-1826 година. Посмъртно дълговете му са изплатени Съпругата му лейди Скот умира на 14 май 1826 година. Четири години по-късно и той получава удар. На 21 септември 1832 година почива в любимото си имение Абътсфорд, в замъка, който построява там за шест години, и е погребан при предците си в абатството Драйбуро. Макар и посмъртно, с приходите от романите дълговете му са изплатени. Пет месеца след неговата смърт, през 1833 година, Абътсфорд е открит за посетители - до ден-днешен. Колкото и да е прочут днес, Скот не е така популярен, както приживе и през целия ХIХ век. Някъде след Първата световна война интересът към него отслабва. Дори усилията на марксистките критици и най-вече на Дьорд Лукач не могат да го реабилитират и извадят от квалификациите "сублитература" и "детско-юношески автор". Вероятно никога толкова много читатели няма да отворят вече романите на Скот - ала доста повече гледат и ще гледат филмите по тях с Роджър Мур, с Джеймс Мейсън, с Елизабет Тейлър, с Вирна Лизи, Оливия Хъси, Армен Джигарханян - над 47 продукции от цял свят, като първата е от 1909 година.

Ключови думи: Куентин, Дъруърд Уолтър Скот, Приключения и научна фантастика