Чехов

Георгий Бердников

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Запазена, с незначителни забележки по обложката.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1982 г.
Език:: Български
Страници:: 501
Корици:: Твърди
Преводач:: от руски Милка Минева
Художник:: Александър Поплилов
Поредици и библиотеки:: Световни образи
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Тегло (гр.):: 668
Формат:: 60/84/16

Антон Чехов от Уикипедия, свободната енциклопедия Антон Чехов Chekhov 1903 ArM.jpg руски писател и драматург Псевдоним Антоша Чехонте, Антоша Ч., Брат на моя брат, Рувер Роден 29 януари 1860 Таганрог, Русия Починал 15 юли 1904 Баденвайлер, Германия Професия писател, драматург, лекар Националност Флаг на Русия Русия Активен период 1878—1904 г. Жанр разказ, драма Повлиян от Повлиял на Подпис Подпись Антон Чехов.png Уебсайт Страница в IMDb Антон Чехов в Общомедия Антон Павлович Чехов (на руски: Анто́н Па́влович Че́хов) е руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век. За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература.[1] Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света.[2][3] Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения. По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“.[4] Чехов се оттегля от театъра след ужасните критики към „Чайка“ през 1896 година, но пиесата е възродена от Константин Станиславски в Московския художествен театър, което кара Чехов да напише „Вуйчо Ваня“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. Тези четири произведения са предизвикателство както за актьорския състав, така и за публиката, защото на мястото на обичайното действие, Чехов предлага „театър на настроението“ и „подводен живот на текста“. Чехов започва да пише поради финансови причини, но с времето артистичните му амбиции нарастват и той прави нововъведения, които силно влияят на еволюцията на съвременния разказ. Първообразът му е метода на „потока на съзнанието“ (повествователна техника), по-късно възприет от Джеймс Джойс и други модернисти, съчетан с отхвърляне на поуката в края на традиционната структура на разказа. Чехов не съжалява за трудностите, които създава на читателите, смятайки, че ролята на артиста е да задава въпроси, а не да отговаря на тях. Антон Павлович Чехов е роден на Антоновден, 29 януари (17 януари стар стил) 1860 година в Таганрог, пристанище на Азовско море в южната част на Руската империя. Той е третото от шестте деца на Павел Егорович Чехов, син на бивш крепостен селянин от Полтавска губерния, който е собственик на бакалия. Директор на енорийския църковен хор и вярващ православен, бащата е склонен към физическо насилие и според мнозина изследователи е прототип на множеството лицемерни образи в творчеството на Чехов.[5] Майка му Евгения е умел разказвач, която забавлява децата си с разкази са своите пътувания из Русия с баща ѝ, търговец на дрехи.[6][7] Отначало Антон учи в гръцко училище за момчета, където ги заставят да зазубрят уроците. През 1868 г. постъпва в местната гимназия. Мъжката класическа гимназия по това време е най-старото учебно заведение в южна Русия (основана през 1806 г.) и дава солидно образование и възпитание. Тези, които я завършат, могат да постъпят без приемен изпит в който и да е университет. Но гимназията оставя у Чехов чувство на отвращение от лицемерието и фалша. Въпреки това, това е мястото, което формира неговия поглед за света, любовта му към книгите и обичта му към театъра. Тук той прави и първите си литературни и драматични опити и пише хумористични текстове за ученически списания. Начало на литературна дейност Семейството му се премества в Москва, но Антон остава в Таганрог и работи като репетитор, за да завърши образованието си. След завършването през 1879 г. заминава за Москва и постъпва в медицинския факултет на Московския университет. През 1883 г. получава лекарско звание и започва медицинска практика. През студентските години, за да изкарва прехраната си сътрудничи на списанията "Стрекоза", "Будилник", "Зритель" и др., подписвайки се с различни псевдоними, но най-често като Антоша Чехонте. От 1882 г. пише за петребургския вестник "Осколки", води рубриката "Отломки от московския живот"(1883-1885). През 1884 г. излиза първата му книга с разкази - "Приказките на Мелпомена", а по-късно и "Пъстри разкази"(1886), "В полумрака"(1887), "Сърдити хора"(1890). През тези години писателят е под силното влияние на Лев Толстой. В края на 80-те години пише пиесите "Иванов", "Горски дух", "Сватба", водевилите "Мечка", "Юбилей" и др. Към края на 1880-те у Чехов се заражда желанието за пътешествия. През 1887 година той предприема пътешествия на юг - Крим и Кавказ. Прави планове да посети Средна Азия, в Персия, или Сахалин. Накрая се спира на последния вариант. Сахалин и живот в провинцията Чехов през 1889 година Окончателното решение е взето през 1889 година. През 1890 г. той заминава за Сахалин, остров за каторга и заточение, където изучава живота на затворниците, което оставя дълбоки следи в съзнанието му.[8] Пътят през Сибир отнема няколко месеца, за което време той написва девет очерка, обединени по названиет „От Сибир“. Чехов пристига в Сахалин през юли и остава няколко месеца. Администрацията на острова строго забранява контакта с политическите затворници, но Антон Чехов нарушава тази заповед.[9] След завръщането си пише книгата „Остров Сахалин“ в продължение на 5 години (1890-1894). Сахалинските преживявания намират отражение и в разказите "На заточение", "Палата #6". Пътуването му влошава здравословното му състояние и той се разболява от туберкулоза. През 1892 г. купува имението Мелихово, където помага на местните селяни като лекар. Там пише пиесите "Чайка", "Вуйчо Ваньо", а по-късно в началото на века пише "Три сестри" и "Вишнева градина". През последните дни от живота си Чехов е зает с подготовка за издаване на събраните си съчинения, излезли в две издания (1899-1902 и 1903). Чехов в Мелихово От 1892 до 1899 година Чехов живее в подмосковското си имение, където днес се намира и работи един от най-известните музеи, посветени на Чехов. За това време той написва 42 произведения. По-късно Антон Чехов пътешества по Европа. Заради влошеното си здраве и обострената си туберкулоза той прекарва времето си в дома си под Ялта и много рядко посещава Москва. Там неговата съпруга (за която се жени през 1901 година), актрисата Олга Леонардовна Книпер, заема важно място в трупата „Литературно-худеожествен кръжок“ (на Станиславски). Последни години Бюст на Чехов в Баденвайлер В 1900 г. Чехов е избран за почетен академик. В 1902 година Чехов заедно с В. Г. Короленко се отказва от това си звание в знак на протест срещу разпореждането на Николай II да се анулира титлата почетен академик на Максим Горки. В историята на заболяването на Чехов е записано, че по време на ученическите си и студентски години той е боледувал от туберкулозно възпаление, но е чувствал неразположение още от 10-годишна възраст. Неговият лекуващ лекар е Максим Маслов. От 1884 година има кръвотечение от десния бял дроб.[10]. Изследователи на живота на писателя считат, че това, което е влошило здравето му, е пътуването до Сахалин, тъй като се е налагало да яздят коне в продължение на хиляди километри. Други причини за влошаване на здравето му и изостряне на туберкулозата могат да са честите пътувания между Ялта и Москва в лошо време. Други считат, че Чехов е занемарил заболяването си дълго време и се е обърнал към лекар едва на 37-годишна възраст. През лятото на 1904 г. поради рязкото влошаване на състоянието му писателят заминава да се лекува в Германия, в курорта Баденвайлер. Развръзката настъпва през нощта на първи срещу втори юли 1904 година. По думите на неговата съпруга Олга, Антон Чехов се събужда през нощта и моли за доктор. След това поисква шампанско. На доктора казва на немски „Ich sterbe“, след което се обръща към жена си на руски и казва „Я умираю“ (Умирам), изпива шампанското до дъно, ляга на лявата си страна и скоро след това издъхва. Погребан е в Москва.

Ключови думи: Руска класика, А. П. Чехов