Поредица "Златна колекция XX век", 14.

Маргьорит Дюрас публикува тази книга в късните си години и удивлява литературния свят: въпреки че тогава е вече старица, авторката на многобройни хитове от петдесетте и шестдесетте години доказва, че все пак любовта и еросът са неизчерпаеми теми. Както отбелязва един критик, страниците на тази творба представляват малки поеми в проза, разбираеми и близки за всички, и неповторими в своята красота. През първите две години след излизането му във Франция романът „Любовникът " е продаден в четвърт милион екземпляра. Писателят критик Франсоа Нурисие пише: „Най-хубавите части на „Любовникът " трябва да бъдат четени на глас. Така по-добре ще се почувстват ритъмът, скандирането и изтънченото пулсиране на прозата, защото всичко това са съкровените тайни на твореца".

Маргьорит Дюрас, предизвикваща противоречиви оценки френска писателка, автор на многобройни провокативни романи. Била е близка до писателския кръг от така наречения френски „нов роман". За себе си е написала: „Аз съм писател и няма нищо друго, достойно да бъде споменато. Което означава, че щом като съм писател, нямам история, или по-точно моите истории се съдържат в написаното от мен". Автор е на множество романи, сред които най-известните са „Градина " (1955 г.), „Модерато Кантабиле " (1958 г.), „ Следобедът на господин Андемас " (1962 г.), „ Отвличането на Л. В. Стейн " (1965 г.), „Вицеконсулът " (1966 г.) и „Любовникът " (1984 г,), който печели престижната награда „Гонкур".

„ Той изтръгва роклята, захвърля я, изтръгва белите памучни пликчета и я отнася така гола до леглото. Тогава се обръща с гръб към леглото и се разплаква. А тя бавно, търпеливо го притегля към себе си и започва да го разсъблича. Със затворени очи го прави. Бавно. Той понечва да й помогне. Тя го моли да не мърда. Остави на мен. Казва, че искала тя да го направи. Тя го прави. Разсъблича го. Когато го помолва, той помества тялото си в леглото, но едва-едва, полека, сякаш да не я събуди."