Индиана

Жорж Санд

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Запазена, без забележки.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1981 г.
Език:: Български
Страници:: 349
Корици:: Меки
Категория:: Чужда проза
Формат:: 60/90/16

Жорж Санд - модерната от два века жена Наричали Аврора Дюпон "Атила в рокля" Тя се обличала като мъж и имала много любовници. Била и образцова майка, и "стахановка" на перото. Двеста години след раждането й светът отново я извади на белия свят като човешко и културно явление. В действителност Амандина-Аврора-Люси- Дюпон, която в изкуството и живота е останала с псевдонима Жорж Санд (род. 1 юли 1804 г. - поч. 9 юни 1876 г.), е провокирала постоянно своето време. Правила го е умишлено и със страст, вярна на своята природа. Но тя не е пушила пури, а малки цигари, тип Мериленд, които си набавяла от едно магазинче срещу Пале Роял. То съществува и сега. Носела е панталони, но главно поради удобство и по икономични съображения, а не, за да демонстрира. Днес, много аспекти на нейното поведение подлежат на ревизия. Например образът й на "безпътница", както и мъжкият й псевдоним, чрез който искала да съперничи на мъжете в областта на липсата на еротични предразсъдъци. Вярно е, че списъкът с любовните й влечения е доста дълъг: от Жюл Сандо до Проспер Мериме, от Алфред де Мюсе до Мишел де Бурже. И Фредерик Шопен, с когото връзката й била колкото женска, толкова и майчинска, спонтанна, чиста и човешка. Да не се пропуска и веселият 50-годишен бонвиван Чарлз Маршал, когото тя наричала "моето розово или синьо зайче", като при това успяла да го съблазни в съвсем не младежката си възраст - на 62 години! "Никога не съм оставала повече от три дни без любов", признала тя веднъж на своя издател. Не й е липсвала дори хомосексуална страст към актрисата Мари Дорвал. Независимо от всичко това би било погрешно да се счита, че Жорж Санд е била сексуална авантюристка. Така например с Шопен, който страдал от туберкулоза, любовта й е изпълнена много повече с грижи и налагането му с лапи, отколкото с ласки. По същата причина само горещите и страстни сълзи на младия поет де Мюсе са накарали нея, зрялата жена на 29 години, да му се отдаде, макар тя да е предпочитала отношенията им да си останат братски, на базата на интелектуалния афинитет, подобно на тези, които е имала с Балзак, Дюма син, Флобер и други видни представители на литературния Париж. А самият Алфред де Мюсе, който никога не е крил своето "мъжкарство", казвал: "Това е най-истинската жена сред жените, които съм срещал." Нейният биограф Жан Шелон, изрично подчертава, че Жорж Санд е била изключително модерна и независима не само за своето, но дори и за днешното време: "Животът на Амандина, пише той, в средата на XIX век е бил толкова актуален, че сякаш е живеела в XXI век. На 27 години тя е напуснала мъжа си, отгледала е сама своите деца и се е издържала чрез собствения си труд. А това са три "непростими" криминални престъпления, за жена по него време." При това положение не е трудно да се разбере, защо някои буржоа са виждали в Санд един женски Атила, който с пренебрежение е стъпквал конформизма и условностите. Дори началото на живота й започва с едва избегнат шумен скандал. Само 25 дни преди раждането й, на 1 юли 1804 г., баща й, аристократът Морис Дюпон де Франкуил, приел да се ожени за майка й, момичето от народа София-Виктория-Антоанета-Делаборд, която забременяла от него. С това била избегната формалната опасност Аврора да бъде родена като "копеле". Останала твърде рано сираче, малката Аврора израства в провинцията под влиянието на своята баба по бащина линия, една властна дама, която имала твърде свободни идеи. На 18 години Аврора се омъжва за барон Казимир Дюдеван, но този брак се оказал пълен провал, затова на 27 години (1831), тя напуска мъжа си и се премества в Париж, като се свързва с Жюл Сандо. С него написва първия си роман, а година по-късно публикува "Индиана" под псевдонима Жорж Санд. Така започва литературната й кариера, която се оказва много интензивна. Но свръхпродуктивната писателка е била и образцова майка с особена слабост към сина си Морис, за когото се грижела като "квачка", за разлика от дъщеря си Соланж. Наред с това е била много добра домакиня, като се посвещавала на приготвяне на мармалади и на градинарство в полската си къща, където се оттеглила след разочарованието от неуспялата революция през 1848 г. Неуморен служител на перото и истинска "стахановка" е Жорж Санд като писателка. Подобно на Балзак тя пишела главно през нощта. Почвала след полунощ до 6 часа сутринта. Затова била наречена "сомнамбулка". А с красивият си заоблен почерк, който бил и много четлив, тя е написала около 80 романа, 25 театрални пиеси, колосална автобиография и около 35 000 писма! Очевидно през целия си живот, въпреки скандалното си поведение, Жорж Санд, се е била посветила изцяло на страстното си призвание да пише. Една карикатура от онова време, публикувана в списание "Аривари", като че ли я характеризира най-сполучливо. Тя представяла Аврора-Жорж в панталони на върха на едно облаче, заобиколена от летящи листчета. Карикатурата била придружена от коментар в стихове: "Ако образът на Жорж Санд ви смущава до известна степен, то е защото Геният е абстрактен и, както се знае, той няма пол". Днес, два века след раждането й, може би е лесно да се каже, че Жорж Санд е била силна, смела, страстна и свободолюбива жена. Бунтар по природа, със смесена аристократично-плебейска кръв, тя се е противопоставяла демонстративно на фалшивия буржоазен морал, а с поведението си е доказвала, че по нищо не отстъпва на своите колеги от т.нар. силен пол, с тяхната свобода в обществото, облеклото, пушенето и любовта. Но зад всичко това изпъква една талантлива писателка, която по дух и манталитет е била за паритет, т.е. равенство в човешките взаимоотношения. С този идеал тя не само изпреварила своето време, но и феминизма и дори днешните кампании за правата на човека. Превод д-р Димитър Я. ДимитроВ

Ключови думи: Индиана, Жорж Санд