Ч.1. Увод в теоретическата политическа икономия:Общо учение за стопанството. - 1991. - 344 с.

Ч.2. Учение за производствот. - 1991. - с.345-506

Ч.3. Учение за размяната. - 1991. - 270 с.
Симеон Сергеев Демостенов е руски и български професор по икономика, антимарксист и привърженик на австрийската школа. Преподавал политическа икономия в Софийския университет и в Свободния университет. Неговите изследвания са били в областта на паричното обращение и кредита.[1]

Симеон Демостенов е роден в Москва, Руска империя, на 8 ноември 1886 г. Завършва Политехническия институт в Санкт Петербург през 1910 година, като специализира икономика в Германия в периода 1912-1914 г. Работи в библиотеката на основоположника на австрийската икономическа школа - Карл Менгер през 1913 г.[2] По време на Първата световна война се завръща да работи в Русия, след което емигрира през 1920 г. в България, където изнася лекции по политическа икономия. През 1948 г. е принуден да напусне Софийския университет, а две години по-късно емигрира в Англия, заради антимарксистките си възгледи.

Умира през 1966 г. на 80-годишна възраст. [3].

Демостенов работи в областта на субективната теория на парите, капитала, лихвата и печалбата. Обобщава вижданията си в тритомната "Теоретическа политическа икономия" от 1946 година, в която анализира производствените фактори, пазарната конюнктура и конкурентната борба. Централно място в този му труд заема и теорията за полезността и нуждата. Други известни негови книги са "Очерци за парите" (1937) и "Пари и кредит" (1946).
Авторът Симеон С. Демостенов е в "Списък на вредна литература" 1952 г.