Пиер Теяр дьо Шарден е френски учен палеонтолог, антрополог, теолог и философ.

Трудно е да се определи границата между теологията и философията в творчеството на Теяр дьо Шарден. Той създава цялостна мирогледна система, в която се опитва на "помири", използвайки метода на феноменологията, научните и религиозните възгледи за света. Според Теяр дьо Шарден конфликтът между научните и религиозните догми е изкуствен и може да бъде решен не на основата на елиминирането на една от тези две страни на човешкото познание, а по пътя на техния синтез.

Теяр дьо Шарден създава еволюционна теория (твърде различна от дарвиновата), а еволюцията той разбира в смисъла на телеологията. Според тази теория Божественото начало е скрито в "сърцето на материята" и насочва нейното развитие. Като целенасочен космически процес, еволюцията представлява развитие на материята и енергията, при което те все повече се усъвършенстват и одухотворяват. Така възниква понятието "ноосфера" (сфера на ума — Теяр дьо Шарден не е автор на термина, но го разработва най-задълбочено), която надраства по-низшите сфери на мъртвата материя (предбиосферата и биосферата). По-нататъшното развитие е възможно само на колективна основа. Техническият и стопанският прогрес са важно условие да по-нататъшното развитие, но решаващ е духовният фактор. Крайна цел на така описваната еволюция е есхатологичната "точка омега", където се осъществява конвергенцията на цялото мироздание и "ноосферата" преминава в още по-висшето състояние на "свръхперсонализация". "Точката Омега" е духовният център, който въздейства върху развитието на феномените чрез т. нар. "радиална" (психична) енергия, отъждествявана с Божествената благодат, която именно движи еволюцията към все по-сложни форми. Радиалната енергия се различава от "тангенциалната" (физична), но действа в синхрон с нея.

Теяр дьо Шарден критикува емпиричната наука заради дълбоката пропаст, която съществува в науките за Вселената и науките за човека. Според него именно човекът, който е "ос и връх на еволюцията" е основата, "най-синтетичното състояние, в което ни е достъпна тъканта на универсума", чрез която може да бъде разбран светът.

Църквата Теяр дьо Шарден определя като "главен отряд на еволюиращото човечество", но я критикува заради начина, по който прекалено дуалистично разделя природата, историята, вярата, спасението и Божията благодат. Доколкото човекът е призван да сътрудничи на Бога при завършването на творението, вярата трябва да го подтиква не към бягство от материята и историята, а към стремеж за съединяване с Бога посредством участие в усъвършенстването на творението и създаването на съвършено човешко общество.

Въпреки че е отхвърлено от Католическата църква, учението на Теяр дьо Шарден оказва силно влияние както на известни католически среди така и извън тях.