СЪДЪРЖАНИЕ

8 Бележка

9 УВОД

23 1. ЗНАЦИ
23 1.1. Криза на понятието
24 1.2. Признаци на упорство
27 1.3. Интенсия и екстенсия
27 1.4. Уклончиви отговори
29 1.5. Разрушаването на езиковия знак
29 1.5.1. Знак и фигура
30 1.5.2. Знаци и изречения
32 1.5.3. Знакът като различие
33 1.5.4. Надмощието на означаващото
34 1.5.5. Знак и текст
35 1.5.6. Знакът като тъждественост
36 1.6. Знаци и думи
39 1.7. Стоиците
43 1.8. Обединяване на теориите и надмощие на лингвистика
44 1.9. „Наставническият“ модел
46 1.10. Силни и слаби кодове
49 1.11. Абдукцията и дедуктивната природа на знаците
54 1.12. Тълкувателен критерий
56 1.13. Знак и субект

57 2. РЕЧНИК И ЕНЦИКЛОПЕДИЯ
57 2.1. Порфирий отвръща на удара
57 2.1.1. Определението тълкувание ли е?
58 2.1.2. Речниковият принцип
65 2.1.3. Тълкуване на белези
68 2.2. Критика на Дървото на Порфирий
68 2.2.1. Аристотел за определенията
70 2.2.2. Дървото на Порфирий
73 2.2.3. Дърво, което не е дърво
76 2.2 4 Дървото е изцяло съставено от различителни признаци
80 2.2.5. Различителните признаци като акциденции и знаци
81 2.3. Енциклопедии
81 2.3.1. Някои опити: очертаване на контекст и тема
85 2.3.2. Някои опити: очертаване на рамки и записи
87 2.3.3. Някои опити: стереотипи и житейско знание
93 2.3.4. Групи
96 2.3.5. Енциклопедията като лабиринт
99 2.3.6. Речникът като инструмент

102 3. МЕТАФОРА
102 3.1. Метафоричната връзка
105 3.2. Традиционни определения
106 3.3. Аристотел: синекдохата и Дървото на Порфирий
107 3.4. Аристотел: метафори от три термина
109 3.5. Аристотел: пропорционалната схема
111 3.6. Съчетаване и сгъстяване
112 3.7. Речник и енциклопедия
115 3.8. Познавателната функция
119 3.9. Семиотичният фон: системата на съдържанието
119 3.9.1. Средновековната енциклопедия и analogia entis
121 3.9.2. Категориалният показалец на Тезауро
123 3.9.3. Вико и културните условия за творческото хрумване
125 3.10. Границите на формализацията
129 3.11. Компонентно представяне и прагматика на текста
129 3.11.1. Модел по „падежи"
130 3.11.2. Метонимия
3134.11.3. „Тема", „рамки“, изотопни
134 3.11.4. Тривиални и „отворени“ метафори
140 3.11.5. Пет правила
141 3.11.6. От метафори към тълкуване на символи
144 3.12. Заключения

147 4. СИМВОЛ
151 4.1. Род и вид
152 4.2. Изрази по ratio facilis
153 4.2.1. Символите като установени изрази
154 4.2.2. Символите като изрази с непряко значение
154 4.3. Изрази по ratio difficilis
154 4.3.1. Символите като диаграми
156 4.3.2. Символите като тропи
158 4.3.3. Романтическият символ като естетически текст
160 4.4 Символният модус
160 4.4.1. Хегеловият символ
162 4.4.2. Първообразите и Свещеното
164 4.4.3. Символното тълкуване на Светото писание
171 4.4.4. Кабалистичното течение
174 4.5. Семиотика на символния модус
181 4.6. Заключение

1835. КОД
183 5.1. Възходът на нова категория
183 5.1.1. Метафора
184 5.1.2. Речници
185 5.2. Съкрушителният ефект
185 5.3. Кодове и комуникация
188 5.4. Кодовете като s-кодове
188 5.4.1. Кодове и информация
188 5.4.2. Фонологичен код
190 5.4.3. Семантични s-кодове
191 5.5. Криптография и естествени езици
191 5.5.1. Кодове, шифри, маски
193 5.5.2. От съотнасяне гьм тълкуване
194 5.5.3. Кодове и граматики
196 5.6. S-кодове и означаване
196 5.6.1. S-кодовете не могат да лъжат
198 5.6.2. S-кодове и институционна кодове
201 5.7. Генетичният код
204 5.8. Към предварително заключение

209 6. ИЗОТОПИИ
213 6.1. Дискурсивни изотопии в изречението (с парадигматична дизюнкция)
214 6.2. Дискурсивни изотопии в изречението (със синтагматична дизюнкция)
215 6.3. Дискурсивни изотопии между изречения (с парадигматична дизюнкция)
216 6.4. Дискурсивни изотопии между изречения (със синтагматична дизюнкция)
217 6.5. Наративни изотопии, свързани с изотопични дискурсивни дизюнкции, пораждащи взаимно изключващи се разкази
218 6.6. Наративни изотопии, свързани с изотопични дискурсивни дизюнкции, пораждащи допълващи се разкази
220 6.7. Наративни изотопии, свързани с дискурсивни изотопични дизюнкции, пораждащи във всеки един от случаите допълващи се разкази
220 6.8. Екстенсионални изотопии
222 6.9. Предварителни заключения

223 7. ОГЛЕДАЛА
223 7.1. Знак ли е огледалното отражение
224 7.2. Въображаемото и символното
224 7.3. Влизане през огледалото
225 7.4. Феноменология на огледалото: огледалото не преобръща
228 7.5. Прагматика на огледалото
229 7.6. Огледалото като протеза и канал
231 7.7. Абсолютни икони
232 7.8. Огледалата като твърди означители
235 7.9. За знаците
237 7.10. Защо огледалата не създават знаци
238 7.11. Аномалии: криви огледала
241 7.12. Прокатоптрични сценки
242 7.13. Дъга и Фата Моргана
243 7.14. Катоптрични театри
244 7.15. Огледала, които „замразяват“ образите
248 7.16. Experimentum crucis

250 БИБЛИОГРАФИЯ