Паневритмията е система от гимнастически упражнения, изпълнявани на музика и съчетаващи движение, слово, музика, мисъл и влияние на естествената природна среда. Често е наричана танц, защото наподобява такъв, но по-коректно е да се определи като музикални гимнастически упражнения и така е наречена от автора си. Паневритмията е дадена от Учителя Беинсá Дунó - Петър Дънов, открил Школата на Бялото братство в България и определян като водач на духовното движение Бяло братство. В нея може да се включат неограничен брой участници. Играе се в кръг, като танцуващите обикалят в посока, обратна на часовниковата стрелка. Изпълнява се ежегодно от 22 март до 22 септември (от деня на пролетното до деня на есенното равноденствие) рано сутрин (при изгрев слънце) на открито, сред природата. Продължителността на изпълнението ѝ е около 1 час. Музикантите се разполагат в центъра на кръга. Включените музикални инструменти също не са ограничени, но с предимство се използва цигулката. Според последователите на Учението целта на танца е постигане на хармония с природата, Бог и вселената.

В София паневритмия се играе на много места, а в Рила - на широкото било до Бъбрека - петото езеро от Седемте рилски езера.

Паневритмията се състои от тридесет ритмични музикални упражнения, като според някои те могат да се разделят на 3 части:

паневритмичен цикъл от 28 упражнения;
цикъл "Слънчеви лъчи";
цикъл "Пентаграм".
Според последователите на Бялото братство паневритмията e базирана на философия, която посочва пет "универсални принципа на Любовта, Мъдростта, Правдата, Добродетелта и Истината", и дава възможност за връзка със светлината и фините светове. Разглеждат го от ъгъла на така наречената сакрална геометрия и теорията за торсионните полета, заложени в нея. Показани са основни фигури като Vesica Piscis, канона на Леонардо да Винчи, пентаграма, който символизира човека и додекаедъра, получен в кулминацията на танца.