Среща с Бонапарт

Булат Окуджава

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Чисто нова, нечетена книга, подходяща за подарък.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1987 г.
Език:: Български
Страници:: 300
Корици:: Меки
Категория:: Исторически романи
Формат:: 84/108/32

Булат Окуджава е руски поет, писател, автор и изпълнител на песни от грузински произход. Роден в Москва, той е един от първите бардове в СССР, той е сред основателите на жанра на авторската песен. Написал е около двеста песни, в които смесва рускоезични поетични и фолклорни традиции с френскоезичните шансони от типа на песните на Жорж Брасенс. Биография Макар и в песните му да няма нищо политическо, за разлика от тези на негови съвременници, като Висоцки, тяхната свежест и различност спомагат за развиване на известно инакомислие в съветската литература от 50-те и 60-те години[1], а властите нееднократно се колебаят дали да не санкционират поета заради възгледите му. Роден в Москва, в семейството на комунисти, дошли от Тбилиси. Окуджава е творил само на руски, вероятно защото майка му, която освен грузински и руски, говорела и азeрбайджански и арменски, искала от посетителите, идващи в дома и? да говорят на руски, „езика на Ленин”. През 1937 г., по време на Големия терор, баща му е обвинен в шпионаж в полза на Германия и екзекутиран след скалъпен процес, а майка му прекарва 18 години (1937-1955) в ГУЛАГ[1]. През това време Булат Окуджава живее при роднини в Тбилиси. През 1941 г., на 17-годишна възраст, се записва като доброволец в пехотата на Червената армия и от 1942 г. участва в сраженията. През 1945 г. се завръща в Грузия, завършва гимназия, след което и филология в Тбилиския университет[1]. Работи няколко години като учител във и близо до Калуга. През 1956 г., три години след смъртта на Сталин, отива в Москва, където работи първоначално в изд. Молодая гвардия, а после и в сп. Литературная газета. По това време, в средата на 50-те, започва да пише музика и текстове за песни. Скоро след това започва да изнася концерти. Използва само няколко акорда, но изключителната мелодичност на гласа му и смислените текстове го правят широко известен в Съветския съюз. Песните му са издадени чак към края на 70-те, но става широко популярен много преди това, най-вече сред интелигенцията, предимно чрез записите, разпространявани се от ръка на ръка (т.нар. магнитиздат), както в Съветския съюз, така и в Полша. През 1969 г. негова музика е вкючена във филма „Бялото слънце на пустинята”. Окуджава винаги е гледал на себе си като на поет и е заявявал, че музикалните записи не значат много. Твори и проза, като книгата му „Опразнен театър” печели наградата Руски Букър за 1994 г. Умира на 12 юни 1997 г. в болница в парижкото предградие Кламар и е погребан в Москва. Астероидът 3149 Окуджава, открит от чешкия астроном Жденка Ваврова през 1981 г., е кръстен на негово име. Песни Може би един от най-известните стихове на Окуджава, Возьмемся за руки, друзья, чтоб не пропасть поодиночке, първоначално изглеждал безобиден за властите, но до време. Пресата го обвинявала в инфантилност при споделянето на подобни чувства. Третият негов сборник с поезия трябвало да се казва „Песенка о полночном троллейбусе”, на едноименната песен, в която се разказвало за последния тролей, последна надежда за прибиране у дома на всички „корабокрушенци”, т.е. пияници, скитащи из самотните московски улици. Той също така често пеел и за Арбат, старинна московска улица. Неговият размит образ на дисидент се подхранвал и от серията му гротескови песни за руски революционери, преследвани от царската власт в края на XIX век. Окуджава е автор и на една от най-великите руски песни - Десятый наш десантный батальон.

Ключови думи: Среща с Бонапарт, Булат Окуджава