Научният креационизъм е псевдонаука, породена от креационисткото движение, целяща да обедини библейското описание на сътворението със съвременната наука.

Подръжниците на научния креационизъм отричат теорията за произхода на живота и възникването на видовете чрез биологична еволюция и наричат еволюционната теория псевдонаука [1]. Те твърдят, че животът на Земята е творение на Сръхестествен разум. Те отхвърлят научните теории за възрастта на Вселената и твърдят, че Земята е на не повече от десет хиляди години [2].

Съвременната научната общност определя научния креационизъм като псевдонаука тъй като той не се придържа към научния метод[3]. Вместо това трудовете по научен креационизъм обикновено представляват компилации от хипотетични слабости на съвременните разбирания относно еволюцията и геологията. Научността на научния креационизъм и последвалата го теория за интелигентния дизайн са част от по-общия проблем за разделянето между наука и псевдонаука според обективни критерии. От 2006-та година в Турция[4], и в редица, традиционно християнски европейски държави се правят опити за прокарване на тези идеи, но Съветът на Европа ги отхвъля, и осъжда опитите за разпространението им в Европа[5][6]. В САЩ този спор излиза от чистата академичност и влиза в съда, където, по повод дали може или не може да се преподава в училище се иска съдът да отсъди за научността. През 1987 година Върховният съд на САЩ определя научния креационизъм за религиозно учение.
“Научен креационизъм” е книга, която трябва да прочете абсолютно всеки човек, който поне малко се интересува от света около него – без значение дали е учен, или не, дали е вярващ, или е атеист и дали е убеден в еволюционната хипотеза. Езикът е леснодостъпен и всеки може да разбере научната материя, стига да е завършил гимназия. Сигурно ще ви се стори абсурдно съмнението във възрастта на Земята, радиовъглеродния метод на датиране, произхода на човека или съществуването на еволюцията въобще. Но малко размишление от другата страна на барикадата няма да ви навреди. Креационизмът действа изключително, като отхвърля доказателствата за еволюцията, а не като представя свои. Не съм убеден обаче, че това е недостатък на модела на Сътворението, тъй като той е диаметрално противоположен на еволюционния и допирни точки между тях просто няма. Смея да твърдя, че Сътворението е не по-малко вероятен модел за произхода на света и развитието на живота от вездесъщата еволюция, която не е нещо повече от още една хипотеза, още един модел - но не и теория. Мисля, че в училище двете трябва да се преподават паралелно и коя от тях ще поддържа човек впоследствие, да е въпрос на личен избор. Ако не сте от масово срещаните коне с капаци, за които еволюцията е единствена и неоспорима, това е точната книга, която ще ви запознае с креационизма и модела на Сътворението. Колко далеч ще стигнете, както вече казах, е въпрос на личен избор.