ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ПРЕВОД

За книги като „Занимателна геохимия“ на прочутия съветски минералог и геохимик Александър Евгениевич Ферсман предговор едва ли е необходим. Само името на автора е достатъчно. То е като мощен магнит, който би задържал окото на всеки любознателен читател, защото Ферсман е известен не само в родината си, но и далеч извън нейните предели. Той е известен не само на специалистите по цял свят, но и па широките читателски маси, на стари и млади.

Ферсман е един от най-талантливите популяризатори на науките минералогия и геохимия, на които с неугасваща жар бе отдал целия си живот. След „Занимателна геохимия“ следва еднакво интересната „Занимателна минералогия“ от същия автор. Докато в последната е разказана увлекателно историята на минералите, тези основни съставки на земната кора, в първата е разгледана историята на химичните елементи, които съставят самите минерали. Оригинална по замисъл, оригинална по изпълнение и написване, книгата се чете като повест за Земята. Повест, в която както специалистите, така и редовият читател могат да научат много за „поведението“ на атомите в земната кора, за това, как тези атоми се свързват помежду си, за да дадат едни или Други минерали — тези станции по пътя на странствуващите атоми в земната кора, — за това, как се струпват атомите на едно място, а се разсейват на друго, как едни са ясно сродни помежду си, докато други са антагонистично настроени, и не само това.

Изучаването на „поведението“ на химичните елементи в земната кора има и друго значение. На него силно набляга и Ферсман. То е свързано с търсенето и използуването на тези химични елементи от човека. Геохимията е наука, която дава теоретичните предпоставки за търсенето на химичните елементи, на съставените от тях минерали в земната кора, на извличането им от последните и на все по-широкото им използуване в различните отрасли на човешката дейност. Геохимията е в основата не само на тежката индустрия, но и на химичната и циментената, на стъкларската и на още много други. Тя дава и здрав философски светоглед. За всичко това има увлекателни разкази в „Занимателна геохимия“ — талантливият завършек на популяризаторската дейност на големия съветски учен, който сам не успя да види публикуването на книгата. За нейното издаване дължим благодарност и на помощта на близките му сътрудници.

Книгата „Занимателна геохимия“ е четиво, което трябва да бъде под ръка на всеки читател, желаещ да знае откъде се получават и как се използуват металите и редицата други химични елементи. Книгата е написана с такава любов към науката и към човека, че не може да не бъде препрочитана. Тя е и особен вид справочник, като напълно е лишена от сухотата на справочниците. Такива книги са рядкост и за нашия век, затова тя безсъмнено стои на челната лавина. Препоръчвам я горещо на българските читатели.

Акад. Иван Костов


СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор към българския превод. . .5
Предговор. . .7
Увод. . .15


Първа част
АТОМЪТ

Що е геохимия. . .21
Светът на невидимото. Атомът и химичният елемент. . .26
Атомите около нас. . .33
Раждането и поведението на атома във Вселената. . .38
Как Менделеев откри своя закон. . .45
Менделеевата периодична система на елементите в наши дни. . .49
Менделеевата периодична система на елементите в геохимията. . .54
Атомът се разрушава. Уран и радий. . .59
Атомът и времето. . .72


Втора част
ХИМИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В ПРИРОДАТА

Силицият — основа на земната кора. . .79
Елементът силиций и минералът кремък. . .79
Силиций и силициев двуокис. . .80
Силицият в животните и растенията. . 81
Защо съединенията на силиция са така здрави? . . .82
История на силиция в земната кора. . .84
Кремъкът и кварцът в историята на културата и техниката. . .87

Въглеродът — основа на всичко живо. . .89
Фосфорът — елементът на живота и мисълта. . .100
Сярата—двигател на химическата промишленост. . .106
Калцият — символ на якост. . .111
Калият — основа на живота на растенията. . .119
Желязото и железният век. . .128
Стронцият — металът на червените огньове. . .134
Калаят — металът на консервната кутия. . .140
Йодът — вездесъщият. . .147

Флуорът — всеизяждащият. . .153
Първо листче. . .154
Второ листче. . .155
Трето листче. . .156
Четвърто листче. . .157
Пето листче. . .158
Заключение. . .159

Алуминият — металът на XX век. . .161
Берилият — металът на бъдещето. . .168
Ванадият — основата на автомобила. . .172
Златото — царят на металите. . .178
Редките разсеяни елементи. . .184


Трета част
ИСТОРИЯТА НА АТОМА В ПРИРОДАТА

Метеоритите — вестители на Вселената. . .191
Атомите в дълбините на Земята. . .207
Историята на атомите в историята на Земята. . .218
Атомите във въздушната стихия. . .230
Атомите във водата. . .235
Атомите на земната повърхност от Арктика до субтропаиите. . .242
Атомите в живата клетка. . .249
Атомите в историята на човечеството. . .255
Атомите на война. . .266


Четвърта част
МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО НА ГЕОХИМИЯТА

Из историята на геохимичните идеи. . .275
Как са получили имената си химичните елементи и минералите? . . .291
Химията и геохимията в наши дни. . .296
Фантастично пътешествие но Менделеевата таблица. . .302
Завоеванията на бъдещето. . .308
Краят на книгата. . .314
Популярна и занимателна литература. . .316
Литература за по-задълбочени знания. . .317

ПРИЛОЖЕНИЕ
Геохимикът на терена. . .325
Въведение. . .325
Първа част. . .325
Екипировка ....325
Опаковка на събраните материали. . .327
Събиране на материалите при геохимичните издирвания.
Записване на наблюденията. . .330
Втора част. . 332
Методи и последователност на работата. . .332
Кратки сведения за химичните елементи. . .338
Обяснение на непознатите думи. срещащи се в текста. . 354