Стридената черупка

Фахри Ердинч

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Запазена, с незначителни забележки по обложката.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1977 г.
Език:: Български
Страници:: 284
Корици:: Твърди
Категория:: Чужда проза
Формат:: 84/108/32

Избрани разкази. Фахри Юмеров Ердинч (Fahrie Erdinc), турски поет - реалист, прозаик, преводач, е роден на 01. 01. 1917 г. в град Акхисар, вилает Маниса, Югозападна Турция, в многодетно семейство на учител. Баща му, Халил-ходжа, учител в религиозно мюсюлманско училище, е активен участник в партизански отряд. Когато е на 1 г., майка му умира от туберкулоза. През 1936 г. завършва педагогическия институт в Балъкесир и работи като учител. Следва театрознание в Анкарската държавна консерватория (1938-1939), но е принуден да я напусне поради липса на средства. В консерваторията се запознава с писателя Сабахатин Али. Работи като учител в Текирдаг и Едремид (1943-194), строителен работник (1945-1947), в радиотеатъра на Радио Анкара като диктор (1947-1948), сменя различни професии - репортер, работник на строеж, в тютюневи плантации и др. Печата стихове от 1934-1935 г. във вестник „Балъкесир”. Първият му сборник със стихове излиза през 1945 г., първият сборник с разкази - през 1948 г. Подложен на преследвания и арестуван за 3 м. в затвора в Анкара (1947). През 1949 г. емигрира в България, а през 1965 г. приема българско гражданство. Редактор е в издателството на БКП (1952-1953), в изд. „Народна просвета” (1953-1958). Член на СБП. Сътрудничи на централния печат в Истанбул и Анкара. Издава няколко книги със стихове, разкази, романи и драми в Турция. В поезията си следва социално-реалистичната линия на Назъм Хикмет, а в прозата - на Сабахатин Али. Автор на стихосбирките „Бъди щастлив, град Халеп” (1945), „Така е…” (1956) и др. Произведенията му публикувани на турски език в България, освен това са превеждани и издавани у нас: „Скорпиони” (разкази, 1956), „Бунтовникът” (разкази, 1956), „Някой си Али” (роман, 1958), „Разказвам за страната си” (1960), „Гробища за живи” (разкази, 1964), „Къде е Корея?” (роман, 1966), „Горчив залък” (роман, 1968), “Еликсирът” (разкази, 1976, с предговор от Назъм Хикмет), “Стридената черупка” (избрани разкази, 1977), „Братски дом” (роман, 1980), „Летящите кучета” (разкази, 1987) и др. Произведенията му са остра сатира на вътрешните и външнополитически събития в Турция, показват тежката съдба на народа. Съставител и преводач на турски на “Антология на българските революционни поети” (1956; 1970) и „Млада българска поезия” (1984, съвместно с Йоздемир Индже). Превежда на турски “Септември” от Гео Милев (1967), “Случаят Джем” от Вера Мутафчиева (1971), “Татул” от Георги Караславов (1974), “По следите на безследно изчезналите” от Н. Христозов (1975), “Хоро” от Антон Страшимиров (1976), “Решетки, време, хора” от Неделчо Ганчовски (1978), а на български език - сборниците “Новата турска поезия” (1966), “Избрани стихове на турската социална поезия” (1968). Произведенията му са преведени на много езици. Умира на 11.11. 1986 г. в София.

Ключови думи: Стридената черупка, Фахри Ердинч