Мургаш

Добри и Елена Джурови

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Запазена, липсва обложката.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Военно издателство
Град на издаване:: София
Година:: 1976 г.
Език:: Български
Страници:: 790
Корици:: Твърди
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Формат:: 60/84/16

Трето издание. Бившият командир на партизанската бригада “Чавдар” Добри Джуров (1916–2002) е един от първите български офицери, които след 9.IХ.1944 г. завършва съкратения курс на съветската военна академия “Фрунзе”. С оглавяване на правителството още в първия си кабинет Живков го назначава за военен министър, на която длъжност престоява 28 години. При едно пътуване до Казанлък генерал Джуров взема и съпругата си, съпартизанка от отряда. Преди да влязат в града, те, придружавани от щабната връзка полковник Иван Койнов, сядат върху войнишко платнище край малка рекичка, за да обядват. От дума на дума разговорът им стига до Т. Живков. Бившият партизански командир непредпазливо изрича: “Кой и откъде докара този посредственик на такова високо място!” През 1956 г. Добри и Елена Джурови публикуват обемистата мемоарна книга “Мургаш”. В нея те написват силни думи и оценки за някогашния окръжен партиен пълномощник за отряда. С неговото име авторите свързват не само сформирането на бригадата, а и нейното организационно укрепване и засилване на бойните є действия. По-късно при случайна среща с Елена Джурова полковник Койнов, напомняйки є за разговора от преди години и написаното за Живков в мемоарите, я пита: – Кое е вярното за Живков? – Шшшт! Ще загазиш – предупреждава го Елена. Макар че генералът никога не злепоставя Живков на обществени места (но не окачва в кабинета си неговия портрет, а този на хан Аспарух), все пак намира кураж да му посочва и някои грешки. Предизвикан от журналистически въпрос (ноември 1999), той си позволява да каже за печата: – Още през периода 1981–1982 г. съм разговарял многократно с Живков на тази тема (изявите му на диктатор – б. а.). Той реагираше много интересно. Внимателно ме изслушваше, но в крайна сметка си караше, както си знае. – Значи сте му казвали, че е диктатор!? – Абсолютно! Казвах му, че стилът му е близък до този, който бе отречен на Априлския пленум. Сталински стил! Генералът си позволява да предизвика в Политбюро и малък инцидент. На негово заседание (4 юли 1989) той открито се противопоставя на предложението на ресорния секретар Й. Йотов за назначаване на Владимир за шеф на отдел “Култура” на ЦК. Джуров явно изхожда от добри подбуди спрямо семейство Живкови – опитва се да коригира този непремерен ход на бащата. Защото това е не само израз на семейственост и всевластие, а и поредната искра в общественото напрежение. “Когато предложих другаря Владимир Живков за ръководител на този отдел – ще каже за печата по-късно Йотов, – другарят Джуров възрази категорично”. Както издигането на дъщерята във властта, така и сега на сина, Живков-баща отсъства от заседанието на Политбюро. И въпреки че научава за реакцията на Джуров, той си кара както си знае”. О.з. армейският генерал намира повод да каже и добри думи за своя боен другар. Макар и да е един от “ядрото за натиск” върху него за доброволно слизане от властта, след заседанието на Политбюро от 9.ХI.1989 г. дошлият в кабинета му Джуров се просълзява. По време на еуфорията около съдебния процес той застава зад подсъдимия. “Процесът е позорен за нашия съд, народ и държава. Бъдните поколения ще се срамуват от него”. Определя личността на Живков като “изключително интересна” в нашия политически живот (“В гена му е заложено да властва”). Негов е и призивът: “Да се отърсим от досегашния подход на тотално отричане на Живков като политик и държавник. И да стъпим на критериите за ползата и доброто, за неползата и злото, които са свързани с неговото име в историята на партията и държавата”.

Ключови думи: Мургаш, Добри и Елена Джурови