Професор Петър Мутафчиев е един от най-изтъкнатите български учени, непримирим към фалшификациите на родната ни история. Той е един от най-авторитетните български историци медиевисти и византолози. Макар че в продължение на десетилетия неговото творчество беше подложено на безоснователна критика или на пълно отричане, а след като и те се оказаха безсилни, то беше оставено без каквото и да било внимание, само и само за да бъде забравено.

Но човек ако разгърне написаното от него, било то от сферата на родната ни история, или от византийската или балканската, ще се срещне с един от непреодолимите стълбове на българщината. Неговото творчество е чуждо на каквато и да било пропагандна ефектност, а се основава само на историческите извори и то когато те са безспорни.

Недовършената му двутомна „История на българския народ” претърпява няколко издания, като най-впечатляващо е посмъртното, подготвено и издадено от неговия асистент, бъдещия академик Иван Дуйчев, който дописва и довършва последна й глава. Едни от най-силните страници в историята му са посветени на грабителския поход на руския княз Светослав, който най-коварно удря България в гръб, който факт, за срам и позор, поколения български и руски историци представяха като начало на вековната българо-руска дружба. А една от истинските сензации, излезли изпод перото на големия учен, е неговата „Книга за българите”, представляваща апотеоз на българското, която беше публикувана по запазения ръкопис в архива на учения (1987). Тя беше определена от критиката, като „сложен труд с висока стойност и непреходна значимост и днес”. Излязоха от печат и неговите невероятни лекции по византийска история. Замисленото пълно издание на съчиненията на проф. Мутафчиев преди повече от половин век така и не беше довършено. Двата тома с негови избрани съчинения днес вече са изчерпани и никъде не могат да се намерят, а само в големите библиотеки. Публикуваните негови най-добри научни статии показват размаха, с който е работил големият учен и търсенето на мястото на средновековната българска държава в тогавашния европейски свят. Може би и днес са ненадминати неговите полемични статии и студии, с които той оборва румънския историк и държавник професор Николае Йорга. Те и днес са пример как се отстоява историческата истина. Нашият професор по византийска история в Софийския университет Петър Тифчев преди 40 години ни даде за пример точно проф. Мутафчиев като как се отстоява и воюва за историческата истина. Ставаше дума за една малка статия на проф. Н. Йорга, пълна с фалшификации на българската история, която публикувал в научната периодика. Проф. Мутафчиев не само разпердушинил мастития румънски учен, но и написал цяла книга, в която аргументите му били категорични. Непубликувани и неизвестни са днес неговите многобройни статии и публикации в издаваното от него списание „Просвета”. Неизвестна е днес и изключително широката му обществена дейност. Нашата наука и сега се нуждае от едно пълно издание на съчиненията на проф. П. Мутафчиев, като същевременно бъде заделен в тях и един поне том за неговата публицистика.
Накратко само ще ви припомня най-важните дати от живота и научната дейност на проф. Мутафчиев.