Светла Гюрова, Надя Данова - съставители.

Когато преди повече от половин век Никола Начов издаде някои от мемоарите на българските хаджии, хаджийството беше явление, за което можеше да се говори по собствен спомен или по спомени на близки и съвременници. Три десетилетия по-късно хаджийството вече привлича вниманието на историка на правото С. С. Бобчев. Няколко години по-късно Иван Хаджийски разглежда поклонническото пътуване в своята книга "Бит и душевност на българския народ", нареждайки го всред стимулите, допринесли за същественото изменение в манталитета на българите през Възраждането. "Отиването на Божи Гроб - пише Хаджийски - бе триумфът на живота на стария човек... Пътуващите за пръв път разширяваха представата си за света, виждаха нови градове, нови хора, нови неща, нови обичаи. Това не само обогатяваше и пришпорваше техния ум към нови чувства и мисли, но оказваше благотворно въздействие върху духа и самочувствието им чрез новите впечатления. Пътуванията имаха и патриотично въздействие. Пътуващите не само виждаха България, но тя чрез незабравимите впечатления, преживявания и спомени влизаше живо в душата им и те я чувствуваха позната, близка, своя." За поклонническите пътувания през XVII — XVIII в. пише и Христо Гандев в изследването си, посветено на факторите на Българското възраждане. За автора българското хаджийство е "едно широко разпространено битово явление, което при все че има средновековен смисъл, показва будността на българите и съответна на времето културна жизненост". На хаджийството беше отделено внимание и в някои най-нови изследвания на обществено-икономическик и културния живот на българите през Възраждането.
Задачата на предлаганата книга е да обедини и представи най-значителните литературни и документални текстове, осветляващи явлението хаджийство. Основната част на книгата съставляват спомените на самите поклонници ("Българският хаджия за себе си"). Следват материали, отразяващи еволюцията на отношението на българската интелигенция към хаджийството: бележки и оценки на Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Иван Селимински, П. Р. Славейков, Илия Блъсков, Любен Каравелов, Захари Стоянов ("Хаджийството в оценките на възрожденските писатели и общественици"). Оживяват образите на редица действителни пътешественици-хаджии, обезсмъртени в творчеството на Любен Каравелов, Иван Вазов, Захари Стоянов, П. Р. Славейков и др. ("Портрети и характеристики на българи-хаджии"). Публикуват се български описания на посещаваните от нашите хаджии свети места - Ерусалим, Атонските манастири, Рилския манастир, десетки приписки на пътуващи поклонници, документи, опростителни грамоти (индулгенции) и пр. Непознатите думи са обяснени в речника в края на книгата.


Съдържание
Няколко думи за "Книга за българските хаджии"/5 Към историята на българския хаджилък/7
Българският хаджия за себе си
Спомени
Михаил Маджаров
На Божигроб преди 60 години/35
Пандели Кисимов
Исторически работи. Моите спомени/95
Димитър Паничков
Спомени/102
Петър Аврамов
Спомени/113
Хаджийството в оценката на българските
писатели и общественици
Софроний Врачански
Из ръкописен сборник/123
Неофит Рилски
Предговор към "Болгарская граматика"/127
Васил Априлов
Из Денница на новобългарското образование/130
Неофит Бозвели
Из "Плач бедния Мати Болгарии"/132
Из диалога "Разговор с един бесарабски болгарин"/139
Лисмо на йеромонах Акакий Рилец относно Емануил Васкидович/140
Смехотна и святокрадна измама на священия огън
в Ерусалим/141
Георги Ст. Раковски
Народност/143
Съвременните калугери наши/145
Иван Селимински
[Описание на Ерусалим]/!53
Исторически спомен/155
Донесение до училищната ефория в Букурещ срещу
Иван Селимински/157
Иван Момчилов
Описание на светия град Ерусалим/158
Петко Р. Славейков
[Хаджийска хроника]/159
До някои попове и кметове/161
Челебиовата челебийчица/164
[Кой ще ни помогне, ако сами не си помогнем]/166
Рилский манастир/169
Дългът към Гръцката патриаршия/171
Ерусалим [Божий гроб]/174
Христо Г. Данов
Из статията "На що е позван женский пол?"/175
Илия Блъсков
Рилский манастир/178
Димитър Мънзов
Нещо за хаджиите и святогорците/182
Любен Каравелов
[За всяко чудо — по няколко гроша...]/185
[Бог иска дебели свещи, златни кандила, богати манастири]/186
[Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи]/189
Среди богомольцев. Наблюдения и заметки во время путешествия по Восто-
ку/192
Стефан Попов
Хаджиски/197
Иван Костадинов
Един истински хаджия/199
Христо Ботев
[Пак преобразования на думи, пак реформи на книга]/203
Портрети и характеристики на българи хаджии
Хаджи Петър от Казанлък
По спомени на д-р Иван Селимински/207
Хаджи Дамянти Мангалоглу от Сливен и хаджи Неофит
от Ямбол
По спомени на д-р Иван Селимински/208
Хаджи Илия и хаджи Трандафила от Сливен
По спомени на сина им Сава Доброплодни/209
Никифор и Йеротей
Повествование за страдание Болгарии от агарянов.../211
Хаджи Христо и хаджи Михаил, участници в гръцките въстания
По сведения на Г. Ст. Раковски/212
Документи, свързани с участието на хаджи Христо Българина в гръцкото въстание от 1821 Г./213 Хаджи Юрдан Брадата от Елена
По спомени на еленчанина Юрдан Ненов и П. Р. Славейков/215 Петко Р. Славейков Из непубликуваните му спомени/217 Хаджи Пею от Етрополе По спомени на Тодор Пеев/218 Хаджи Начо от Стара Загора По непубликуваните спомени на негов съгражданин/220 Хаджи Минчо от Търново По спомени на П. Р. Славейков/224 Хаджи Ламбрин от Търново По спомени на П. Р. Славейков/228 Хаджи Гендо от Калофер По спомени на Димитър Паничков/230
Хаджи Неделчо от Калофер
По спомени на негови съвременници/232
Хаджи Найден Йованович
В изследванията на Н. Начов/233
Хаджи Тодор Иванов от Сливен
По спомени на Никола Начов/246
Хаджи Геро Добрович Мушек от Копривщица
По спомените на Тодор Панчев/254
Хаджи Генчо
Любен Каравелов. Из "Българе от старо време"/257
Захари Стоянов
Из "Записки по българските въстания"/274
Хаджи Боне Петров от София
По спомени на съвременници и лични бележки/280
Хаджи Христо (Лилко) Славчов от Сопот
Из разговорите на Ив. Вазов с проф. Ив. Д. Шишманов/286
Иван Вазов
Из "Хаджи Ахил"/287
Летопис на българското хаджийство
Летопис на българското хаджийство/295
Из тефтера на габровския търговец хаджи Христо Рачков/315
Из тефтера на врачанския търговец хаджи Тодораки Ценов/317
Агапий
Описание на живението ми/320
Материали за връзките на българите с Ерусалим Политически контакти на българските владетели с ерусалимския патриарх през XIII В./325
Българско богослужение в Ерусалим през XII В./326 Сведения за българско богослужение и за българи в Палестина през XVI, XVII, XVIII век/326
Епизоди от пътуването на Христофор Жефарович към Ерусалим/327 Сведения за пътуването на ерусалимския патриарх Доситей Нотарас през България през 1669—1670 Г./329
Писма на ерусалимския патриарх Кирил до Павел Божигробски — Солун/329
Енциклика на цариградския патриарх Паисий/330 Индулгенция от ерусалимския патриарх Авраам/331
Наченки на българската пътеписна литература
(ХIV-ХIХ)
Слово за светите места в Ерусалим/335
[Пътепис на Арсений Солунски]/339
Описание на Светия божи град Ерусалим.../342
Неофит Рилски
Описание болгарского священого монастиря Рилскаго/350
Бележки/381
Речник/437